Бегло пробягвайки из фейсбук тази сутрин, много се впечатлих от заканите на знайни и незнайни труженици на фейсбукарския фронт, че избори ще има, Пеевски ще си получи заслуженото, Борисов ще отиде в затвора, а Румен Радев ще вземе властта и тогава той, нали такова, тяхната фамилия ще разгони, ще възстанови правосъдието, справедливостта, държавата, ще се изрепчи на бай ви Тръмп и на Урсузъ, ще ни изкара от еврозоната и изобщо ще настъпят едни щастливи краища по цялата територия.
Разбирачи в България бол. На тонове. Едни гледат в звездите и ни уведомяват за волята свише. Други между две яхнии ни уведомяват какво предстои в геополитиката. Трети на трета ракия ни обясняват всеки от политиците какво точно мисли и ще направи и ще му се случи. Аз, как Сийке, не съм от тях. Най-вече защото съм реалист.
Политическите играчи в България са ясни. Дали ще има избори или няма да има, ще си решат те. Не ние. То ние един протест като хората не можем да направим. Да предполагаме какви са разговорите зад завесите, означава тежка глупост. Бледнее ви фантазията за какъв цинизъм и пресметливост става дума там. И като казвам там, включвам и новия ви спасител. Който също играе ходове, прави договорки и се боричка за властта.
Всеки, включен в тази политическа система, е играч, избран от външни сили. Ако някой си въобразява, че Румен Радев са го предложили ей така, случайно, защото е много добър и почтен, за президент, без одобрение на външните велики сили, също означава тежка глупост. Както и да очакваш, че той ще рита срещу системата.
В България големият проблем е, че няма контраелит. Олигарси и богаташи са плътно държани от държавата и управляващата политическа върхушка. Нито един не е богат в световния смисъл на думата, тоест активите му да са по света и да може да си позволи да прежали тези в България. А и повечето богаташи просто ДС им раздаде едни пари. Някакво национално отговорно поведение от тях няма как да очакваме. Интелигенцията ни по традиция е ибрикчийска. Надпреварват се кой е по-по-най чевръст в обслужването на властта. Един Васил Михайлов и един Мариус Куркински останаха с достойнство да не се мазнят на политиците.
Средна класа няма, а зачатъците й са в паника да не загубят това, което имат. Думите национална чест, достойнство, свобода, независимост, общност, народ, нямат никакво значение за повечето хора. Тези, които са по политическите партии, са готови лично със зъби да прегризят гърлата на други българи само защото не харесват партията им. Иначе добре си говорят.
Проблемът е, че в този вид на обществото, няма как да се роди контраелит. На огромна част от свестните българи децата са им в чужбина и не искат да се върнат. Или ще отидат там. Всичко живо, което може, се изнася оттук. Е, то българите като не искат да остават тук, за какво да се борим?
Ама иначе вярвайте си, няма да ви преча. Ей го белият кон зад ъгъла...
Няма коментари:
Публикуване на коментар