„Една велика държава има нужда от държавна идеология. В противен случай не е нищо. И когато я загуби, самата нация се разпада. Древен Рим я имаше, днешна Италия няма. Може би затова от много векове вие не сте велика държава.“
Фоновата музика от "Четирите годишни времена" не трябва да заблуждава - „Вивалди е любимият ми композитор, затова обичам Италия“ - или котката, която дреме на рафтовете с книги, или чайчето, поднесено от секретарката, и приветливият въздух на домакин, който ни посреща в кабинета си във Факултета по икономика и международни отношения на Висшето училище по икономика, което мнозина смятат за инкубатора на новото руско елитно поколение.
Сергей Караганов умее да казва ужасяващи неща винаги с усмивка на устните - усмивка, от която не се разбира дали произтича от естествена доброта, или от снизхождение към събеседника, поредния европеец, неспособен да разбере новия свят.
„Независимо какво чете, Владимир Владимирович разбира какво казвам, и аз разбирам какво той мисли.“
На икономическия форум в Санкт Петербург през юни не остана незабелязано публичното одобрение, което професор Караганов получи лично от Путин, придружено дори от пляскане по рамото.
„Това ми беше приятно. Вярвам, че той се съгласява с моята визия за света.“
Координатите на Караганов - политолог, един от основателите на Валдайския клуб, чиито срещи Путин редовно посещава - са изложени в текст отпреди няколко месеца, „Сънят на Русия през XXI век“, където той предлага приемане на държавна идеология в страната си, нещо като нов духовен колективизъм, в чието име трябва да бъдат пожертвани индивидуалните свободи. Какво мисли Путин за есето на Караганов, не е известно. Но фактът, че то бе публикувано на сайта на външното министерство и на сайта на Съвета за сигурност, вече е знак.
„САЩ не представляват най-лошото от западната цивилизация. Те са много по-рационални от вас, европейците“ - при казването на това Караганов преобразува усмивката си в гримаса на отвращение - „и затова с тях е по-лесно да се договаряш. Но Доналд Тръмп няма интерес да спре войната в Украйна, освен ако това не е заради лична суета, освен ако не настъпи ескалация към тотален катастрофален провал, фиаско като това в Афганистан, или ядрена авария. Той и Америка печелят от това, изцеждайки Европа, обират ѝ ресурсите, плаща им се, за да поддържат Киев. Защо би спирал всичко?“
Идеята на Караганов за приключване на конфликта в Украйна звучи почти нечовешки. През лятото на 2023 той защити необходимостта да бъде хвърлена ядрена бойна глава върху Полша.
„Беше парадокс. Казвах само, че трябва да се възстанови чувството за страх в човечеството, което е напълно загубило страха от Бога и от войната. Затова казвам, че ако вие ни нападнете, трябва да отговорим с атомно оръжие. Надявам се на мир и съм благодарен на Путин и Тръмп за усилията им. Но върховете и ръкостисканията не са достатъчни. Започвайки от САЩ, всички трябва да разберат, че ние не воюваме срещу Украйна. Нашата война е срещу обединена Европа. Срещу Европа на Наполеон и Хитлер. Вашите елити са загубили всякаква форма на достоверност и авторитет и заради това търсят война срещу нас. За да ги спрем, може да е необходим шок.“
Бележката за малкия детайл, че Русия е нахлула в суверенна държава, се разтваря в изложението на неговата държавна идеология, която изглежда се харесва и на Путин и изглежда замислена като противопоставяне на обсъжданата концепция за нашия континент, споделяна от двамата.
На седемдесет и няколко години, след като е писал речи за Брежнев и за всеки друг руски президент - „освен Горбачов, с когото нищо не споделях“ - след като е теоретизирал „сибиризацията“ на Русия, разбирана като поглед и портфейл, обърнати към Изток, Караганов се наслаждава на късно признание, произтичащо от възприемането на неговите тези от най-националистическата част на властта и общественото мнение в Русия.
„Искам да уточня, че аз и настоящият президент сме две отделни единици. Не винаги сме съгласни. Той мисли, че разпадането на СССР е най-голямата трагедия на ХХ век; аз пък вярвам, че двете световни войни са били много по-лоши. И двете започнаха в онази Европа, която днес е люлка на най-безпощаден индивидуализъм, на противоестествен консумеризъм, породил неофеминизъм-нихилизъм, отричане на историята и недопустима свобода на нравите. Това, което предлагам, е идея, основана на връщане към общи, древни и споделени ценности. Аз създадох идеология за истински лидери. И ако искаш да си такъв, си задължен да ограничиш индивидуалните и граждански свободи. Мисията на Русия е да спре упадъка на човека и да освободи света от глобалните хегемонии. И ние най-после сме на прав път. Може би затова Тръмп е очарован от Путин. Американският президент знае, че ние сме длъжни да спечелим тази война. Но времето за решенията му наближава. Или е с нас, или е с Европа.“
Corriere.it, превод: Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар