“Алфа рисърч”: Кампанията е структурирана така, че да предизвика минимално участие

Всеки десети твърди, че е имал оферта за пари или услуга за гласа си

Най-важната за политическите партии кампания, тази за местния вот, е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие. Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние.

Това е основният извод от октомврийско проучване на “Алфа рисърч”.

Общо 58 на сто от българите възнамеряват да отидат до урните на 25 октомври, като 25% се канят да използват преференциите, показват данните.

В националния референдум декларират, че ще участват 49 на сто, като в тази група 77% ще гласуват с “да” за въвеждане на електронно гласуване, а 13% с “не”. Едва 2% биха бойкотирали референдума. Кампанията за всенародното допитване е неглижирана от партиите, твърдят социолозите.

Броени дни преди вота 39% от българите твърдят, че нямат представа от нито една проява на над 42 000 кандидати за кметове и общински съветници. В най-мажоритарните български избори 46% от хората забелязват агитацията на политическите партии, 15% - на местни влиятелни лидери, 11% - на работодатели и бизнесмени. Действията им са от 2 до 5 пъти по-често срещани от тези на самите кандидати за изборни постове, коментират социолозите.

Според тях “акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят”. Добавят, че в тази ситуация привличането на избиратели с извън политически средства от скандална става нормална практика за все по-широки групи избиратели, особено в средите на хората с по-ниски доходи и етническите малцинства.

Има сериозни основания да се смята, че предизборният период минава не под формата на комуникационна кампания на вижданията, ангажиментите и програмите на кандидатите за местни управленци, а под формата на директен маркетинг, заключават социолозите.

Всеки 6-и българин намира за напълно естествено политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. За напълно нормална възприемат тази практика хората в по-ниско социално положение: около една четвърт от ниско образованите, между 24 и 28% от жителите на селата и най-вече 53 - 56% от представителите на ромската общност, показват данните.

Единствено парите на ръка все още се смятат за неприемливи. Седем на сто от хората обаче възприемат и тази оферта за нормална, като делът е двойно по-висок сред ниско образованите (14%), жителите на селата (13%) и 54% сред ромската общност.

Един на всеки десет анкетирани твърди, че на него лично са му предлагали услуга или
пари срещу вот.

Сред българските турци този процент достига 26 на сто, а сред ромите – 35 на сто. Общо 28% от българските граждани заявяват, че такива предложения са получавали техни познати.

Разрастването на подобни практики засилва съмненията за честността на изборите в България - само за 14% те са честни, а за 50% - не. В подобна пропорция са и очакванията за предстоящия местен вот: 17% честни срещу 47% нечестни.