Едно число от единственото публично представено социологическо проучване за предстоящите избори тази неделя не ми дава мира. 17% от избирателите очакват изборите да бъдат честни.
Причините за това са ясни и нямат нужда от непрекъснато преповтаряне. Но има една, на която сякаш никой не обръща внимание. И тя е, че в морето от рекламни послания и политически агитации никой не иска да рекламира демокрацията.
По традиция информацията за изборите, която се предоставя на гражданите, е еднотипна, формална, показва по-скоро очевидното, отколкото полезното. Не става ясно дори защо кампанията на ЦИК се нарича „информационно - агитационна“, при положение че призив за гласуване или опит за представяне на мотив никога няма.
Усилията за мотивиране на обществеността са прехвърлени негласно на неправителствените организации, които правят каквото могат, но в малък мащаб и без сериозен видим ефект.
Никой не иска да инвестира в кампания за повишаване на избирателната активност, защото всяка политическа партия има изгода да контролира вота при по-ниската такава. Много политически партии не могат да се борят с купуването на гласове, защото няма как с едната ръка да купуваш, с другата да се бориш.
Огромен процент от хората у нас не разбират нищо от технологията на изборите, видовете избирателни системи, как могат да пазят сами избора си. Факт е, че масово хората в малки населени места и работещите в големи предприятия изпитват страх и вярват, че някой може да разбере точно как са гласували, или че тайната на техния вот няма да бъде уважена. Много избиратели нямат понятие, че ще се гласува с 3, на места дори с 4 и 5 бюлетини. Масово не се знае, че това ще отнеме значително повече време от обичайното. Не се знае и че тази неделя ще сменят времето, което също ще се отрази на изборния ден. Големите телевизии по традиция инициират собствени кампании с рекламни клипове с призив за гласуване, но нека бъдем честни - ако си видял 5 репортажа за купуване на гласове, един вял дебат в сутрешен блок и си изгледал едно интервю, в което политик те лъже право в очите, нима един рекламен клип ще ти въздейства? Определено - не.
Общественото съзнание е претоварено с лозунги, с числа, с информация за срещи и концерти, с рязане на ленти, откривания и закривания. За мнозина изборите са просто ден за изкарване на пари - като член на комисия, застъпник, гласоподател. За половината българско население, имащо право на глас, изборният ден е ден за гъби, псуване или пасуване.
Тази неделя ще струва на всички български граждани 50,5 млн. лв. Това е отделно от милионите левове от държавни субсидии за партиите, с които също ще се плащат сметки. Общо 42 702 души се борят да станат кметове или общински съветници. По груби изчисления тези избори и референдумът ще излязат общо - държавен бюджет, субсидии на партии, лични средства на кандидати, дарения - вероятно между 80 - 85 млн. лв.
На този фон едва 750 000 лв. от държавния бюджет са отделени за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване.
Кампания, която можете да забележите само ако сте редовен читател на страницата на ЦИК, зрител на БНТ или слушател на БНР. Но само да я забележите. Не да научите нещо ново или важно за изборите. Да, има и брошури, знам. Но не сме много тези, които сме ги виждали и чели.
Виж, цифровизацията например не беше като демокрацията. За нея правителството даде почти 17,5 млн. лв. за реклама. Г-жа Тасева от сем. Боневи проникна в съзнанието на всеки български гражданин. Скандално пропилени на вятъра пари, за които няма кой да потърси отговорност. Ако държавата беше инвестирала 17,5 млн. лв. в това как се гласува, какво се случва, когато гласуваш, и защо не трябва да продаваш гласа си, вероятно по-малко хора срещу 50 лв. щяха да са склонни да продадат 4 години от живота си.
Симбиозата политици - медии роди доста безсмислени пропагандни кампании, за които отидоха милиони левове и от които обществото не стана по-информирано, медиите не станаха по-качествени, камо ли с по-голямо доверие, а политиците не се опазиха от публични инквизиции, колчем ръката им паднеше от кранчето.
Кой ако не държавата има интерес от това да върне смисъла в изборите? Кой ако не ЦИК трябва да организира разяснителни, информационни, образователни кампании?
ЦИК трябва непрекъснато да ограмотява хората за всичко свързано с изборите - избирателни системи, избирателен ценз, видоде избори, видове гласувания.
Та избиратели само след 3 години ще бъдат родените през 2000 година - деца не просто друго поколение, а родени в друго хилядолетие. Мислите ли, че те ще се впечатляват от старите колкото света трикове, от хавлиени чорапи, буркани с мед, от компроматите и стерилните клипчета с квадратче и кръгче и чавка и хиксче със синьо химикалче? Мислите ли, че и те ще участват в изборите, гледайки на тях като на фестивал на измамата?
Политиците все пак трябва да си дават сметка, че с всеки следващ избор идват на власт с все по-ниска избирателна активност. И това е не повод за гордост. Добре е да знаят и че все пак само една пета от избирателите смятат, че е нормално да получиш помощ в натура, намаление в магазина, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. За 80% от хората демокрацията все още значи нещо съвършено друго. Да не забравяме и фактите от изборната томбола, която НДСВ организира през 2005 година - от предвидените 2601 награди, непотърсени останаха 1031, а гласувалите на изборите тогава бяха с 860 000 души по-малко, отколкото на предишните.
Нужни са много по-сериозни и смислени усилия за това да има повече кампании за избирателна грамотност, защото обезсмислянето на изборите не е проблем само на гражданите. Във взаимното надлъгване политици срещу граждани победители няма. Излъгани и разочаровани в крайна сметка са и двете страни.
Тази неделя времето ще се върне с час назад. Ако не си направим труда да убедим повече хора да гласуват и да разбъркат подредените пасианси, може да го върнем не с час, а с години назад.
Деница Сачева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар