Вчера за първи път ми се случи да помоля на висок глас хората в метрото да станат на млада майка с дете и никой да не стане.
Ни-кой! Седналите – жени, мъже, тийнейджъри.
Жените стиснаха по-силно торбичките си, мъжете се направиха, че нищо не се е случило, а тийнейджърите забиха още по-усърдно нос в смартфоните си.
Миналата седмица пък коментаторът на волейболните мачове заяви, че волейболистите ни били рядък повод да се обединим като нация. След вчерашния случай си мисля, че нямаме и желание да сме обединени като нация. То всъщност не е само до ставането за майката с детенце, то е и за минаването на червено, за засичанията, за хвърлянето на боклука извън кошчето. Случката в метрото беше само поводът.
Слязох от метрото и се зачудих: Тази майка след време (детенцето беше не повече от 4-годишно) как точно ще учи това дете на гражданска съвест и национална идентичност.
Как ще обясни на това дете защо е хубаво да се отстъпва място на бременни или възрастни в градския транспорт? Как ще обясни защо българин да се нарича, трябва да бъде първа радост за него? Какво би накарало детето да се гордее, че е българин отвъд абстракцията на преподаваната в училище история и някакви спортни мачове?
Защо трябва някой да ни създава поводите за национална гордост? Преди време моя позната французойка беше силно впечатлена как млад мъж в трамвая отстъпи място на дядо. Във Франция не било прието, но според нея е прекрасно, хуманно и човешко. Явно и това ще остане само като нещо, с което сме известни, но няма покритие. Както и пословичното българско трудолюбие. Както и толерантността на българите – българите, спасили евреите си от Холокоста, българите, живели в мир векове наред заедно с други етноси.
Тук логично стигаме и до бежанците/имигрантите. Какво направи българинът, наследил онези горди българи, спасили евреите си? Питането е реторично, разбира се. Но има едно твърдение около имигрантите, което в този контекст е повече от безумно.
Имигрантите щели да ни асимилират, да ни унищожат като нация, да затрият християнството и т.н., и т.н. А, ти, българино, както направи за българщината днес? Какво направи за християнството? Защото паленето на свещичка на Рождество и Възкресение не се брои.
Не, бежанците, ние сами ще се погубим като българи. Защото няма нищо по-абстрактно от националната идентичност днес. Дали трябва да й намерим съвременни форми – зависи какво искаме, защото в момента сме българи по принцип, но не и на практика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар