Изненадващ Де Ниро в предсказуемия "Обратно в играта"

Нанси Мейърс прави съвременни романтични комедии от гледна точка на жената и е добра в това.
 
Започва в края на 70-те като сценарист и веднага е номинирана за "Оскар" с "Редник Бенджамин". От него е паметната реплика на Голди Хоун след първия преживян оргазъм - "сега разбрах какво съм имитирала досега".

Поставя сама сценариите си след 1997 ("Капан за родители"), последните й пет филма са донесли над $1 милиард. Неин е най-касовият филм, режисиран от жена ("Какво искат жените", 2000). 

В него е запазената марка на Мейърс - мачо актьори с роли срещу амплоато им, в случая Мел Гибсън. Джак Никълсън също е различен при Мейърс ("Невъзможно твой", 2003) , влюбен не в много по-млада, а в жена (Даян Кийтън) на своята възраст. Сега (The Intern) е ред на Робърт де Ниро.

Не сме го виждали такъв. Никаква нервност, сприхавост или скрита мания. Благ и спокоен пенсионер с лъчезарна усмивка и подредени навици и морал. Още обича починалата си преди няколко години жена, иска да не спира, да бъде полезен и на 70, какъвто е бил през целия си личен и служебен живот. Дори ако трябва да се учи от нулата как се прави видео - автобиография и после тя се качва в интернет при интервю за работа. 

Командвал е най-голямата в Щатите печатна фирма за телефонни указатели, вече никой не ползва такива. Винаги е с набор от луксозни и чисти носни кърпи, с които да утеши кавалерски разплакана жена. А във филмите на Нанси Мейърс жените често плачат, накрая винаги от щастие.

Обектът за утешаване през малки и поучителни житейски уроци е "работещо момиче" от фейсбук - поколението, забравило, че има право на личен живот (Хатауей). Тя е започнала в кухнята си някакъв интернет "продавалник", сега за нея работят 200 отдадени млади хора в халето на стара фабрика в Бруклин. В същата фабрика пенсионерът на Де Ниро е правил своите хартиени указатели. Носталгията среща бъдещето и това (донякъде) е лирично и смешно. 

Със средствата на своя си жанр (да го наречем "кадифен феминизъм") Нанси Мейърс спуска поуката, че жената с кариера трябва да бъде изслушвана и разбирана. Но достойни да го правят са не недораслите мъже-момчета около нея, а покровителственият благ баща. Че той е в кожата на Робърт де Ниро, е чист бонус.

 Робърт де Ниро и Ан Хатауей в кадър от "Обратно в играта"

Capital.bg