Е, оказва се, че родните тийнейджъри се представят доста по-зле в часовете по история за разлика от връстниците си от Великобритания.
Но не само науката за миналото куца на българските гимназисти.
Оказва се, че предмети като биология и география са препъни-камък за нашите ученици. В същото време цифрите и сложните формули са нещо като „детска игра“ за родните младежи, които слагат в малкия си джоб британчетата.
Факт е, че България има не един и два златни медала от олимпиади по математика. Очевидно точните науки се отдават на нацията ни, но проблемът е, че изоставаме в историята, географията и биологията. На какво обаче се дължи това?
Като точна наука математиката се преподава по сходен начин във всички училище. Колкото и различни да са подходите на учителите, и нашите, и британските представят сложните математически формули по един и същи начин. Истината е, че спецификата на науката не позволява много отклонения.
Не така стоят нещата в часовете по история, география, биология, физика и химия. Това са предмети, които позволяват учителят да вложи творчество и иновативен подход, който да привлече вниманието на учениците. Един исторически филм би привлякъл вниманието на тийнейджърите много повече от сухия преразказ на учителя. Нима едни интерактивни игри в час по география не биха допринесли за повече научени факти от едно преминаване по опъната на стената карта?
Истината е, че за всичко това трябват условия, каквито в повечето училище у нас няма. В кабинета по биология в моето училище имаше само макети на костната и на мускулната структура на човешкото тяло. Въпреки скромното „оборудване“, това беше един от любимите на всички ни кабинети, защото можеше да се види нагледно това, за което учителят обяснява. Да не говорим, ако на учениците се позволява да правят дисекция на жаба...
Тогава часовете биха били наистина интересни, дори за тези, които не харесват биология. Истината е, че голяма част от кабинетите в българските училища са неадекватни на времето ни. Днес децата живеят в „глобалното село“, в което техниката е неизменна част от ежедневието им. Не можем да очакваме феновете на 3D да проявяват интерес към старата географска карта в класната стая. А когато няма интерес, то няма как да очакваме добри резултати.
Учителите трябва да си дават сметка, че днешните деца са различни и изискват различен подход. В противен случай рискуваме да обречем иначе умните българчета, със златни медали по математика, да не знаят коя е столицата на Англия.
Силвия Николова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар