Благодарение на украинската криза беларуският президент Александър Лукашенко, който повече от 20 години е начело на един режим, определян от много време като "последната диктатура в Европа", успя ловко да излезе от своята изолация от ЕС и едновременно с това да запази отношенията си с Москва.
Безапелационен и авторитарен, този висок 61-годишен мъж е бивш председател на колхоз от времето на Съветския съюз, посочва Франс прес. Той е популярен сред голяма част от своите сънародници, които оценяват опазването на част от съветското наследство и на относителната социална защита в тази страна с население от 9,5 милиона души, въпреки повтарящите се икономически кризи и репресиите срещу опозицията.
На Запад Лукашенко, който дойде на власт след президентските избори през 1994 г., е смятан от мнозина наблюдатели и правозащитници за патерналистичен и авторитарен ръководител. По времето на Джордж У. Буш Съединените щати му сложиха етикета "последния диктатор в Европа".
Опозиционерите критикуват авторитарните подходи на неговия режим, където устите на медиите са запушени, а политическият активизъм - потъпкван. През 2010 г., когато Лукашенко бе преизбран за четвърти мандат с 80 процента от гласовете, изборите бяха съпътствани с жестоки репресии срещу опозицията, която отправи обвинения за предполагаеми изборни измами.
Голям следизборен протест приключи със стотици арести и няколко бивши кандидат-президенти бяха осъдени да излежават присъди в затвора.
В края на 90-те години на миналия век няколко опозиционни лидери изчезнаха безследно, ставайки вероятно жертва на ескадрони на смъртта, макар че така и не бе доказано, че Лукашенко има пръст в това.
Потискането на всяка форма на несъгласие накара Европейския съюз да наложи санкции на Лукашенко и неговия антураж на няколко етапа от 2004 г.
Човекът, когото наричат "Бащицата" на Беларус, обаче успя да лавира изкусно и да влезе в ролята на посредник между Русия и европейските страни, благодарение на острото напрежение, което ги постави в противникови лагери в украинската криза.
През септември 2014 г. и след това през февруари 2015 г. Лукашенко застана в центъра на международната дипломатическа игра, приемайки в покрития с мрамор президентски дворец в Минск мирните преговори за Източна Украйна с участието на ръководителите на Украйна, Русия, Франция и Германия.
Няколко месеца преди да бъде преизбран за пети мандат, той направи още един жест на добра воля към ЕС, като освободи всички политически затворници, сред които и опозиционери, които обаче не получиха право да се кандидатират за президентските избори.
Тези жестове убедиха европейците да направят крачка към авторитарния Лукашенко: 28-те се готвят да вдигнат санкциите срещу него.
В навечерието на преизбирането му новият Нобелов лауреат за литература Светлана Алексиевич отправи предупреждение: беларуският президент си остава "човек от съветско време и никога няма да се промени", поддръжник на "меката диктатура".
Лукашенко "никога не е опитвал да се подобри, защото смята, че е най-добрият", заяви поетът и опозиционер Владимир Нелкяев, който се изправи срещу Лукашенко на изборите през 2010 година. Неговата личност "спря развитието на цялата страна", каза той за АФП.
Лукашенко е роден на 30 август 1954 г. в Копис, в източната част на страната. Син е на селянка, а баща му е неизвестен. Възходът му започва през 1990 г., когато е избран за депутат във Върховния съвет на Белоруската съветска социалистическа република. Година след това Беларус става независима държава и Лукашенко печели президентските избори през 1994 г.
Той предприема много бързо мерки за стабилизиране на икономиката, която остава планова, както по съветско време. Малко по малко монополизира всички власти. През 1996 г. парламентът е разпуснат и заменен от ново, напълно подчинено народно събрание.
Благодарение на добрите му ораторски умения и харизма е преизбран триумфално за втори, трети и четвърти мандат на избори, смятани от западняците за недемократични.
"Наредих резултатът да не бъде 93 процента, а да е около 80, защото резултат от над 90 процента не се приема добре психологически", каза Лукашенко през 2009 г. в интервю за руски вестник във връзка с президентските избори през 2006 г., на които получи 83 на сто от гласовете.
Лукашенко е баща на трима синове и е особено горд с най-малкия, Николай, когото още в ранна възраст заведе на официално посещение. Николай е смятан за потенциален приемник на баща си. Едва на 11 години, той вече се е срещал с папа Бенедикт XVІ, с китайския президент Си Цзинпин и е присъствал на заседание в Общото събрание на ООН.
Лукашенко гласува, придружаван от сина си Николай
Няма коментари:
Публикуване на коментар