Небесна агония

За никого не е тайна, че реформата в отбраната не потръгна, както очаквахме. 

 
Заобиколена от съюзници, България далеч не се нуждае вече от 200 000 щика. Но пък един годен да се вдигне в небето „Кугър” и няколко самолета, плачещи за ремонт, не правят бойна авиация. 

А да гарантираш суверенитет без бойна авиация, е като обещание на български футболен тим да опази вратата си суха в Шампионската лига. С други думи, мисия невъзможна! 

Поне така стоят нещата за държава с традиции като България, която е измислила бомбардировките. Е, 100 години по-късно нямаме нито бомби, нито гориво, за да вдигнем и малкото ни поостарели самолети. 

Въздушните ни асове прекарват в небето три пъти по-малко от минимално установеното време. За да се изкачат в облаците, било то с ветеран като МиГ-21, им се налага да прехвърлят части от един на друг самолет. Май онези облаци, дето им объркаха сметките за парада на 6 май 2014 година, трайно са надвиснали над главите им. 

Та ще им се наложи по балтийски да викат подкрепление от чужденци, които да ни пазят отгоре.
 
Приземената ни бойна авиация е на изкуствено дишане, но агонията й не е от днес, нито от вчера. Тя изпадна в дълбока кома след дълго боледуване. България пое по североатлантическия път преди повече от десет години. Още тогава се знаеше, че руските самолети на служба в родните ВВС отиват в пенсия, а закърпването им сега ще е от ден до пладне. 

Годинките се търкаляха, изреждаха се правителства, кое от кое по-проевропейско, всяко от тях обещаваше сделка за освежаване на армейския авиопарк, но вместо това той овехтяваше, носейки се надолу в плосък свредел. 

Дали пък шумът на парите не препъваше преговорите за нов модел изтребител с шведи, американци, италианци и португалци?! Първо щяхме да купуваме 8 нови натовски изтребителя за 600 млн. лв., сега станаха 16, за които ще трябва да броим над 1 милиард. И с всяка изминала година ще се налага да развържем още по- широко кесията. Никой няма да ни ги даде на аванта. 

За разлика от самолетите ни, военният министър явно лети в облаците и си пада по илюзионизма. Знае го и шефът на ВВС ген. Румен Радев, който вчера подаде и после оттегли оставката си. 

Човек с железни нерви, но и с праг на търпение. Човек в постоянен спор с физичните закони, способен да понася натоварване от 8 g (теглото ти се увеличава 8 пъти – б.а.), но явно неспособен да чуе опело за последно сбогом с небесните ни въоръжени сили.

Бригаден генерал Румен Радев

 Петър Иванов, "Монитор"