- Г-н Спространов, не се ли приближавате към рекорд на “Гинес” за най-дълго водено предаване?
- Купувам си книгите на “Гинес” и знам кой е рекордьор - швед, който е започнал да води музикално предаване на 16 години и сега е на 96 години. Няма начин да го стигна.
- Кога започнахте първото си музикално предаване?
- След казармата през 1963 г. започнах “Добър ден” по радио “Пловдив”. Бях на 22 години. После имах минути за джаз, след което станах водещ на “Любопитно петолиние”. То продължава вече 48 години. В началото във всяко предаване можех да пускам само едно западно парче. Бях получил плочите на “Бийтълс” и търкалях един албум от 14 песни за 14 седмици. И хората чакаха да записват на магнетофони песните им.
- А живият досег с нашата музика?
- Около “Любопитно петолиние” в радиото направихме клуб “Приятели на песента” - аз нося в залата микрофон и публиката задава въпроси на самите музиканти.
За жива среща с публиката идваха до Пловдив и ФСБ, и “Щурците”, а Кристина Димитрова бе толкова млада, че баща ѝ я доведе. Тръгна много добре, но един ден пристига партийният секретар на Пловдив Иван Панев и каза: “Това да се забрани. Не може да има клуб!” Тогава “клуб” бе мръсна дума и участниците бяха привиквани и бити в МВР. Така с музиката донесох неприятност на хората.
- А как ви вербуваха за “Пулсиращи ноти” в “Хоризонт”?
- През 1978 г. пристигнаха от радио “София” да видят кой е Томата. Прегледаха ми сценариите и предложиха да направя предаване при тях. Това стана след прочутото писмо на Тодор Живков, в което се казваше, че по българското радио трябва да се пуска и западна музика, за да не слушат младите чужди станции. Но в никакъв случай не трябваше да се пее за секс, наркотици и, разбира се, против комунизма. Записах две ленти с музика, измислиха му заглавието “Пулсиращи ноти” и на 4 януари 1979 г. бе първото предаване. На същия ден се роди дъщеря ми.
- Знаете ли колко песни сте пускали в ефир?
- До едно време ги следях, но с годините стана невъзможно. Средно в предаване пускам по 20 песни. Като се умножат по броя на седмиците и после по броя на годините, правят около 40 000.
- Как набавяхте плочите през желязната завеса?
- Първо си дадох адреса на полското сп. “Радар”, което излизаше по света на английски. Писа ми момче от Занзибар, друго от Австралия, една англичанка, шведка... От шведката получих колет с няколко малки плочи на “Бийтълс”, модерните тогава дървени обувки сабо и дори бурканче шведско сладко от боровинки. Бях момчето на радио “Пловдив”, което вземаше от митницата всички плочи, изпращани до пловдивчани, и ги отнасях в огромна специална чанта в радиото, където трябваше да бъдат проверявани. Като ги прослушвахме, ние ги записвахме. После ги връщахме в митницата, за да си ги получат хората. Забранихме само една плоча с хитлеристки маршове и една, изпратена от Холандия.
Третата бе Je t'aime… moi non plus - френска поп песен, написана и композирана от Серж Генсбур. В нея направо се чува как правят секс, пъшкат и тя пее “...искам да влезеш между бедрата ми...”
Казаха, че песента е жив секс и плочата трябва да се счупи. Върнах я в митницата, казах им, че я забраниха, а митничарите се смеят: “Тази плоча е изпратена за теб от една шведка.” И я счупиха.
Je t'aime… бе забранена и от Би Би Си като сексуална, а какво остава за България през 1970 г. Въпреки че бе на първо място в класацията на радиото, Би Би Си никога не я пусна.
С Джеки Раян през 2012 г. на джаз феста в Банско
- А вие какви армагани изпращахте срещу плочите?
- Три разменни неща вървяха много добре - покривчици с български бродерии, пирографисани дървени сувенирчета и флакончета с есенция. А на шведката изпратих блуза от чиста българска коприна с ръчна бродерия. Взех ѝ акъла!
Младият Спространов слуша съветите на големия тв режисьор Хачо Бояджиев
- А как навлязохте в италианската музика?
- Писах си и с италианското момиче Лаура Андреоли. Изпрати ми 4 малки плочи на изгряващата тогава Рита Павоне. (Тома запява нейни хитове.). В Пловдив гостуваше китарният състав “Сребърни тигри”. Подгряваше ги с групата си Здравко Радоев, а с него бе и млада певица, негово гадже. Той ме попита за плочи, дадох му тези 4 на Рита Павоне да ги чуят. Кой да предположи, че те ще изиграят невероятна роля в българската музика. След 3 месеца гледам пред летния театър на Бунарджика афиш: Българската Рита Павоне ще пее за вас - Лили Иванова. Този начин се нарича урлаторес - от викам.
Тома сред витошките лалета
И Лили запя мощно като Павоне, след нея започна “да вика” Данчето Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов и т.н. Всички наши певици пееха разкъсващо като италианци. И така развитието на естрадната ни песен тръгна от тези малки плочи на Рита Павоне. После с Лили много се сприятелихме. А Румен Петров - Хъмфри, нейният саксофонист, се ожени за сестра ми.
- Служите с Борис Гуджунов, кум сте на Росица Кирилова, приятел с Георги Минчев, Лили Иванова, Емил Димитров...
- Историите са дълги и любопитни. Веднъж братовчедка ми Лиляна Бързева ме заведе в Кричим. Запознах се с Мариета. Тя пък започна да ми се обажда в Пловдив. На един 14 август Борето Гуджунов има концерт в Пловдив, а пък аз - рожден ден. Събрахме се, Мариета се лепна за него и пред очите ни изпи цяла бутилка коняк “Екстра”, но нищо не стана между двамата. Един ден тя ми каза: “Тома, аз ще се оженя за голяма поп звезда, помни ми думата.” Омъжи се за Емил Димитров.
- Вие пък се оженихте за англичанка.
- През 1968 г. ми се обади Вальо Василев - приятел и бивш ученик от английската гимназия. Баща ми бе починал, бях тъжен и мрачен и не излизах от вкъщи. Вальо каза, че са дошли нови учители от Англия, и поиска да занеса плочи в днешното бирхале “Каменица”. Занесох “Бийтълс”, Том Джоунс, Хъмпърдинг. Запознаха ме с Джудит, срещнахме се няколко пъти, на рождения си ден ме покани, танцувахме дълго двамата и тя ми каза: “Не си играй с огъня.” Да де, ама аз се заиграх с огъня, работата стана сериозна и поискахме разрешение от Окръжния съвет в Пловдив да се оженим. Три пъти ни отказваха и тръгнахме към по-горни инстанции. Отидох до Кръстю Станишев, студент и приятел на дядо ми Тома Спространов от Женева. Но и самият Станишев нямаше силата да разреши, та отнесе случая до Георги Трайков, тогава председател на Народното събрание. Той разписа молбата ми. Така след 2 години чакане можех да се оженя за чужденка. Мислеха, че ще тръгнем към Англия, а ние останахме тук, Джудит дори се пенсионира като учителка в България.
С кънтри изпълнителката Лили Друмева, която ще му гостува в следващото предаване “Пулсиращи ноти”
- Децата ви са в Англия.
- Основната причина момчетата да заминат е, че не исках да ходят войници. Джудит отиде в Англия с най-големия Георги, после взе и Филип. Накрая отиде и най-малката Мери, която два пъти се опита да заживее в Пловдив, стоя по няколко месеца, но видя, че и с две висши не може да започне работа, и се върна. В Англия е преподавателка. А синът ми Филип бе събрал сума ти пари и дойде да отвори магазин за джинсови облекла. Внесохме парите в банка, тя фалира и всичките му спестявания изгоряха. Така и неговият мерак за България отмина и сега тримата идват през лятото с децата си само на почивка за месец-два. Имам осем внуци.
- Животът ви не е само слалом между славни музиканти, но и между любовта на две жени. Жените се за Джудит, а от години живеете с музикалната редакторка на “Пулсиращи ноти” Гергана Лазарова.
- Станахме близки на франкофонския фестивал в Благоевград през 1991 г. На Джудит ѝ писна години да имам приятелка и когато започнах да се тревожа за здравето на Гергана - защото бясната любов се превърна в грижа към болен близък човек, преди 4 години ми каза: “Том, да се разведем и ти да си гледаш Гергана.” Разведоха ни за час-два по взаимно съгласие. Но децата много си обичат и майка си, и баща си.
- Та Джудит ви е търпяла двойната връзка 20 години?
- През демокрацията тя все повече се задържаше в Англия и живеех много самотен. И когато взе и децата със себе си, съм плакал сам в празния апартамент с празните детски легла. Това продължи поне 15 години, тя си идваше за по месец на почивка и ние почти не си виждахме очите. А едни очи, като не се виждат, се забравят.
- Осветлиха ви като агент на ДС. Това ли бе компромисът да внасяте западна музика?
- Който е излизал в чужбина по онова време, знае как се процедираше. Като ме пускаха до Англия, ме пресрещаше извън радиото един г-н Михайлов. Караше ме да подпиша декларация, че ще давам доклад с кого и къде съм се срещал. И аз пиша: Пристигнах на Коледа в Англия. Магазините не работеха, но аз си купих плочи. Покани ме в Би Би Си известният диджей Джон Пил, тъй като му бях изпратил текст за българската музика с плочи на Гуджунов, на “Сребърни гривни” и т.н. После в ББС ме поканиха и ми дадоха 100 плочи...
Тома има стара дружба с Петко от "Трамвай номер 5"
- Вярно ли е, че сте довели Тина Търнър у нас?
- Да, прочетох в списание, че Тина Търнър и съпругът ѝ Айк са се изпотрепали, той непрекъснато я биел и тя се преместила при своя приятелка заедно с четирите деца - двете свои и двете от предишния брак на Айк. Казах на Дечо Таралежков, тогава шеф на “Музикална дирекция”, че Тина го е закъсала, няма пари и сега е моментът да я поканим. Свързах се с продуцента ѝ, поканихме я и тя дойде. Взех ѝ интервю, пя в Пловдив и София. Интересното е, че донесе матрицата на свой албум, който “Балкантон” издаде и който никога не е излизал другаде по света.
Непрекъснато давах предложения да канят някого. Запознах се с трио “Арабеск”, направих интервю със солистката Сандра, много готина мацка. И когато взех второ интервю от нея, каза, че иска да дойде. БНТ я покани и участва в новогодишната програма.
- Отклонили сте от пътя и групата “Мънго Джери”?
- Разбрах, че певецът Джери Дорсет пътува с групата си от Турция към Румъния, и го поканих да дойде на първия “Орфей”. Почерпих го коняче и кафе в хотелската стая, а той ми подари негов двоен албум. На фестивала Джери пя страхотно, но от хонорара му останаха пари, с които можеше да си купи само хубаво родопско одеяло. Останалите пари изпиха на евтино шампанско “Искра”. Останаха 3 дни на брега, лепнаха сe за тях мургавелки и музикантите караха на шампанско и секс. Сега на фестивала в Банско му показах албума, който ми бе подарил някога, запознах го с дъщеря си и внука, а той - с жена си.
- “Златният Орфей” ви запознава и с Орнела Ванони.
- Ами и с Жилбер Беко. Боже, какви певици съм срещал там - Жозефина Бекер, представи си. Аз съм съвсем младичък и когато журналистите тръгват към нея, тя пита: “Ами този млад красив мъж?” Това да го каже за мен една от най-обожаваните красавици! После ми даде лично интервю.
По смешен начин се запознах с Албано и Ромина Пауър. Бях станал рано и гледам във фоайето млада двойка, а на рецепцията няма никого. Момичето прави леки стъпки, като че ли ще танцува ча-ча, и пита с усмивка къде има тоалетна. Познах Албано, но не знаех, че са мъж и жена. Той не знаеше английски, нито френски, попитах и нея. Тя се засмя и каза, че питам американка дали знае английски. Сприятелихме се, после втори път идваха на “Орфея”.
- Том Джоунс помни, че сте правили интервю в Лондон.
- Отивах ли в Англия, често се отбивах в редакцията на Би Би Си да гостувам в предаването на Андрей Владов “Мегаджаз” или на Бети Елиезер - дъщеря на големия ни композитор Бенцион Елиезер, която бе музикална редакторка на “Поп шоу”. Веднъж след мен при Бети пристигна Том Джоунс. Поисках интервю, съгласи се, но каза, че разполагал само с 30 минути. Направих интервюто, но Бети си нямаше работа и го попита защо по време на концерт към него летят дамски бикини и той си бърше лицето с тях. Том Джоунс разказа: "Цялата работа започна от един бар, в който пеех. А като пея, много се потя. Вечерта, както съм потен, срещу мен от масата стана красива стройна жена с дълга прилепнала рокля.
Вдигна си роклята, свали си невъзмутимо гащичките и ми ги подаде. Аз си избърсах челото и ѝ ги върнах.
Оттогава на всеки концерт към мен хвърчат дамски гащи и ми се понесе такава слава, сякаш много обичам да се бърша с тях."
- Познавате цялата българска сцена...
- Навремето пусках първи “Щурците”, те идваха до Пловдив и раздаваха плочи. Един ден пристига и Борето Гуджунов с група музиканти. Майка ми опържи кюфтета и картофки, а прочутият после китарист Сашо Петрунов - Гривната само притичваше до грамофона да пуска плочи. Видя, че на стената имам голям афиш на “Голдън Иринг”, и възкликна: Щом има “Златна обеца”, защо да няма група “Сребърни гривни”. Така се роди групата им, а Сашо Гривната от 20 г. пише рокаджийска и евангелска музика в Канада.
- Как се погаждате с конкурента си Йордан Георгиев от “Музикална стълбица”?
- Данчо е казвал на певците: “Ако ще участвате в радиото, първо при мен, после при Томата.” Ако прегреши някой да дойде при мен - оле, оле. Самите музиканти са ми го казвали. Смея се, защото хората не слушат само едно радио, а и музиката е за всички. С Данчо се сприятелихме през годините и в онези времена, като се връщах от Англия с камара плочи, винаги му давах да се пуснат първо по “Хоризонт”. Но той е такъв - усмихва се малко накриво, като Сърдитко в “Снежанка”. Все го чопли мисълта да не вземе Томата пак да го изпревари...
- Надеждата в новата българска музика?
- Казва се Миро. Това момче наскоро ми гостува в предаването - има перфектен глас и пее с чувство.
- Каква музика ще слушаме идващия петък в “Пулсиращи ноти”?
- Лили Друмева току-що се върна от САЩ, а след нея идват истински индианци, с които е пяла един месец в Нешвил. Те са подготвили мюзикъл, в основата на който е кънтри, и ще го представят в няколко града. Аз ще водя две техни шоута в София през октомври. А слушателите на евъргрийни в сряда по “Любими до болка” да знаят, че заради изборите няма да има предаване до вота.
"24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар