Последен спринт към финала. Това прави държавен фонд "Земеделие" в месеците преди приключването на изминалия програмен период за еврофондовете.
В сряда правителството вдигна с постановление тавана на разходите на фонда с 623 млн. лв. Огромното увеличение идва предимно от средствата в графа "капиталови разходи за ДМА за публични бенефициенти", или с други думи казано - проектите на малките общини.
В разчетите, придружаващи решението, се вижда че при планирани в началото на годината 0 лв. за тази дейност, сега са добавени почти 764 млн. лв. За сметка на това има спад в субсидиите и капиталовите трансфери за всички останали непублични бенефициенти.
Обяснението е просто: в оставащите два месеца до края на годината фондът иска да насочи максимално количество средства в мерките, в които има най-голямо наддоговаряне и където има най-много проекти, чакащи плащания. Според директора на фонда Румен Порожанов по мярка 121 за модернизация на стопанствата ще бъдат подписани още 800 договора за около 120 млн. лв, а всичко останало ще бъде насочено към мярка 321 - за подобрения в малките общини и към мярката за агроекология.
По общинската програма има натрупани доста проекти, защото в края на няколко поредни години фондът прехвърляше неизползвани средства към нея, тъй като там общините отбелязваха като усвоени директно 50% от средствата авансово. В много общини кипи усилено строителство, като явно надеждите са всички да приключат до края на годината.
От доклада на земеделския министър става ясно още, че в бюджета на Програма за развитие на селските райони се връщат 154.6 млн. лв. от Националния гаранционен фонд, който работи в ББР. Фондът, който стартира бавно и имаше доста недостатъци, явно не е успял да раздаде всички средства, така че сега те се насочат обратно в програмата и също ще отидат за общински мерки и за покриване на проекти по мярка 121 - модернизация на частните стопанства. Удължава се и крайният срок на общинските проекти - според документа на страницата на земеделското министерство до 15 октомври, според Порожанов - до 15 ноември.
83 млн. лв. отделя бюджетът за финансиране на разходите за ДДС на общините по селската програма, тъй като Комисията смята това за недопустим разход, а малките общини нямат средства да го покрият сами.
Готови за раздаване
Тези над 600 млн. лв, от които 121 млн. лв. са национално съфинансиране, са максималният обем евросредства, които фонд "Земеделие" може да изхарчи до края на годината. "Дава ни се възможност да оползотворим напълно средствата, но се съмнявам, че ще постигнем това, това е идеален вариант", каза Порожанов. Според него Програма за развитие на селските райони ще завърши с усвоени малко над 90% от ресурса си.
Парите ще дойдат от консолидирания бюджет, където оказва се, вече са заложени. В средносрочната бюджетна прогноза пише, че заради неизпълнението на приходите на фонд "Земеделие" и увеличението на разходите, ще има дефицит във фонда от 809.3 млн. лв. С актуализацията на бюджета бяха заложени 370 млн. лв. допълнителен трансфер и остават 438.6 млн. лв., които пък са заложени в касовия дефицит за 2015 г. Т.е. това са пари, които при нужда ще бъдат преведени от бюджета на фонда, а догодина ще бъдат възстановени от Брюксел. За България това, заедно с други екстра разходи за министерства, значи касов дефицит от 3.3% тази година.
Няколко въпроса
Около тази, в крайна сметка, стандартна операция в края на годината за спасяване на средства, остават няколко неизяснени момента.
Първо, защо в бюджета са били предвидени само 850 млн. лв. за разходи, при положение че още в края на миналата година е било ясно, че максимумът средства, които би могла да изхарчи ПРСР през 2015 г. са около 1.4-1.5 млрд. лв., както личи от изпълнението на програмата. Т.е. дефицитът е бил очакван. Порожанов обясни, че няма идея как се е стигнало до това число. "Може да са били неправилно подадени, или просто занижени, при правенето на бюджет всеки заявява много разходи и после получава определен размер", каза бившият финансов министър. От фонда официално отбелязаха, че "в разчетите на ДФЗ за 2015 г. са заложени 850 млн. лв., въз основа на историческите данни за усвояването по програмата – например през 2014 г. по същото направление са изразходвани едва 420 млн. лв. Също така, към момента на изготвяне на разчетите са липсвали индикации за добро бъдещо усвояване по общинските мерки от ПРСР 2007-2013 г."
Втората неяснота е с предложението, също прието от МС, за увеличаване с 50% на служителите във фонд "Земеделие", отговарящи за договориране и оторизация на средства. То идва, след като през април тази година, МС прие изменение на правилника на фонда, който съкрати с почти 120 души работещите там (по програмата за 10% съкращения на щатовете). Очевидно новите служители обаче са наложителни, тъй като се очаква до края на годината програмата да обработи над 4 хил. искания за плащане, което звучи чудовищно на фона на оставащите под 2 месеца. Източник от фонда смята, че най-големият риск към момента е общините да не подадат навреме всички документи, което да доведе до невъзможност да бъдат обработени плащанията.
Което води до третия въпрос, а именно: колко от тези пари ще бъдат възстановени от Брюксел. Това е все още голяма въпросителна, тъй като ПРСР непрекъснато е под заплахата от финансови корекции, а мярката за общински проекти по дефиниция е доста рискова: съдейки от опита на "Околна среда" и "Регионално развитие", общините са традиционно склонни да правят грешки при възлагането и проектирането, които след това излизат скъпо (една от мерките, финансирани от селската програма, беше за строителство на спортни комплекси, която предизвика бум на стадиони по селата). Предвид доста малките бюджети на общините, които участват в тази програма, всяка по-голяма санкция ще трябва да бъде връщана вероятно от държавния бюджет.
Много малки общини построиха стадиони с парите по селската програма, които сега също ще трябва да завършат и отчетат
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар