Политиците създадоха изцяло нов език, който звучи и се пише като български, но едва ли е български, защото нищо не му разбирам.
Тези дни се опитах да чуя кой какво и къде е спечелил на местните избори, но направих грешката да се информирам от думите на политиците ни. Според мен те всички говорят
марсиански. Което ме наведе на мисълта, че България може да излъчи далече повече кандидати за международни постове, а не само кандидатки за шефове на ООН и ЮНЕСКО.
Например, от 2010 година в ООН има пост за човек, който отговаря за свръзка с извънземните, когато те дойдат. Отговорник на заплата, който ще установи първия контакт с извънземния разум. Според мен това е идеалната позиция за българските политици. Даже не отговорник, а цял комитет можем да назначим, при това все от хора, които владеят перфектен марсиански. Прилагам доказателства.
Ето какво каза например един от водещите ни политици завчера:
“Всичко това, което сме имали като възможност да чуем всички аргументи, но експертните мнения, които бяха давани от експертите в нашата парламентарна група, и това, което имаше днес в пленарна зала, може би колегите са взели своето решение на база на това, което са чули и това, което е имало възможност като убеждение.”
Според мен тези думи – няма да казвам чии са, вие сами ще се сетите, са идеално встъпление в поздравителното слово към току-що кацнал извънземен разум.
Докато зелените човечета разшифроват приветстваме ли ги, или ги заплашваме, земляните ще имат време да приведат армиите си в боен ред. За всеки случай.
Можем да спечелим и още време, като пуснем друг наш политик да продължи словото така: “Точно този аспект на въпроса не е релевантен към политическата отговорност.”
На марсианското бълбукане, изразяващо дълбоко недоумение, същият господин би могъл твърдо да опонира: “Има добре планиран сценарий за интерпретативна подмяна на резултатите с цел манипулиране на общественото мнение. Конфигурациите, които се образуват, са следствие, а не причина.” След подобна реплика, всяко уважаващо себе си малко зелено човече, би трябвало да се пресегне към колайдера си, за да го зареди и да се защитава, ако пътят му не препречи друго малко човече, на вид землянин, с побеляла коса
и превъзбуден поглед. То ще размахва странна пластмасова карта със снимката си и ще крещи на чист български: “Какво пише на тази карта? Какво пише на тази карта?!?!!!” След което ще поиска да изтараши летящите чинии за наркотици.
Скептиците сигурно си казват, че този сценарий едва ли е възможен, защото кои извънземни са толкова луди, че да кацат в България? То големите земни авиокомпании ни избягват, та извънземните ще ни предпочетат, мислят си сигурно отцепредателите.
Не са прави. Разбира се, че извънземните ще кацнат не другаде, а точно в София. Сигурна съм, че ще ни предпочетат особено, ако в момента ни наблюдават. Няма начин малките зелени човечета да изберат друго място – в момента, в който зърнат хилядите малки сини човечета из улиците на българската столица, ще предпочетат да се свържат първо с близки до своя вид. Ще ги припознаят като свои – все пак извънземните са зелени човечета с големи глави, а в България пък в момента по улиците протестират сини човечета с големи кореми. Явно са близки по вид. И едните, и другите са непозната за нашата земя форма на интелект и все някак си ще се разберат.
И тъй като много ми се иска да не сме изненадани, когато те дойдат, съм приготвила сценарий по посрещането им. Все пак извънземни са това, не някакъв си първи зимен сняг, че да реагираме на момента.
Та ето как ще се случи всичко. Първо, разбира се, новината се появява във фейсбук. Всички спират статусите за дъжда и протеста на полицията и започват да пишат статуси за нападението на извънземните.
Появяват се 87 групи “Да посрещнем марсианците на Бузлуджа” и 87 групи “Долу марсианците, затворете границите!”
Радан Кънев пуска на стената на Бойко Борисов саундтрака на “Звездни войни”. Борисов му връща с извънземен хит на Цеца.
Депутатите с фейсбук реагират светкавично и парламентът свиква извънредно заседание. Волен Сидеров също вече е в залата и още преди да са му дали думата, той си я взима сам. Говори 64 минути за това как да опазим родината от поредното нашествие на изедници. Представя подробен военен план за отбрана на настоящите, бившите и бъдещите български територии.
В това време телевизиите си въртят сутрешните блокове. По Нова Гала представя
рецепти за лечение на хемороиди, рак и целулит с вода от Марс, а по Би Ти Ви пускат “Марсианецът”. БНТ няма пари за филми и Гала и затова включва парламентарния контрол. Операторът и режисьорката на предаването са страстни фенове на “Малката булка” и предават заседанието, копирайки виртуозната техника на индийските си колеги. След всяко драматично повдигане на вежди на Волен камерата заковава в едър план лицето му, след което показва в едър план и реакцията на останалите 12 от общо 240 души в залата. На всяко лице камерата се спира поне минута. Звучи драматично “Шуми Марица окървавена”. Докато трае прякото включване, ръководството на телевизията се чуди дали да съобщи новината за нашествието, или да пусне сериал. За всеки случай праща Иво Никодимов на летището, където се очакват марсианците. Там вече са колегите му от частните телевизии, облечени в скафандри, Николета Лозанова и няколко клана от съседния ромски квартал, които се чудят от какъв метал са летящите чинии. Има и няколко ловци на електорат, които са си приготвили изборните списъци, химикалки и достатъчно двайсетолевки.
Комитетът по посрещането също се е събрал, опечени са питки, има дузина моми в народни носии, Янка Рупкина пее “Излел е Делю хайдутин” - песента, която лети на совалка в Космоса. Чувайки я, марсианците са леко обезверени. “Дали да кацаме наистина?”, бълбука командирът. “О, не пак тази песен”, превърта и четирите си очи помощникът му. Летящата им чиния врътва две кръгчета над “Враждебна”, докато вземат решение. За беда, докато лети над кварталите около летището,
от кораба изчезват колесникът и няколко важни
антени, така че се налага все пак да кацнат. Това се оказва грешка – космичекият кораб е привикан в митницата. Излизайки от проверката, корабът е останал без още няколко ценни уреда, космическите джиесеми и един портфейл на марсианците. Вероятно това са местните порядки, бълбукат си един на друг човечетата, докато ги карат да си потопят крачетата в разтвор с дезинфектант. Все пак граница е това, а и не междудържавна, а междупланетна. Какво, ако ни докарат някой космически шап? Одрусват марсианците с космически такси за дезифенктирането.
Докато космическият екипаж съвсем ошашавен чува репликите на комитета по посрещането, от чинията им изчезват и останалите уреди плюс регистрационните номера. В зелените им личица се навират дузина микрофона и из въздуха като куршуми свистят остри репортерски въпроси: “Харесва ли ви в България?” “Яли ли сте шопска салата?” “Защо кацнахте у нас? Наистина ли нашите жени са най-красиви?” Някъде отзад лъстиво-свенливо се усмихва Николета Лозанова. Марсианците са в паника. Внезапно се обръщат и хукват към обезкостената си летяща чиния, към която междувременно са се прикачили няколко къщи в съседство и черпят ток. Извънземните отлитат с бясна скорост барабар с жиците и подават космически SOS до всички останали слънчеви системи:
“Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма заради извънредно съобщение! Те ни нападнаха! Спектроскопът показва, че това е сила, която се движи към нас с огромна скорост и лукавство! И ние сме абсолютно безсилни да й отстоим!”
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар