Realzoom: Валентин Михов: Горд съм с това, което съм изградил, с екипите, които съм създал и с жените, които не са ме предавали (галерия)

„Получил съм всичко, което човек очаква – признателност, благодарност за това, което съм направил…”

В биографична си изповед „В играта на живота” Валентин Михов разкрива драматични и непрочетени страници от близката футболна и политическа история на България.

Книгата бе представена от Вальо Михов и авторът й Георги Атанасов при голям интерес пред спортната общественост и негови почитатели в Стара Загора в залата на Регионалната библиотека.

„В тази книга спортът е повод, покрай който да се кажат интересни неща от живота. Покрай всичките пикантни, любопитни и весели истории на Вальо като футболист и ръководител, той разказва своите истини за семейството, приятелството, морала и нагаждачеството, предателството. На мен ми беше интересно да интерпретирам по някакъв художествен начин възгледите на Вальо Михов за икономиката, за политиката, за света, за миналото на България в един ракурс от петдесет години назад”, сподели в началото Георги Атанасов: - Книгата е като една хронология на перипетиите на българското общество от половин век насам. Хронология на времето, проектирана, експонирана през личния поглед на един човек с богат житейски опит.”

В непринуден диалог с присъстващите в залата Вальо Михов сподели интересни моменти от своята биография, вижданията си за определени аспекти от спортния, обществения и политически живот у нас, отговаряйки и на множеството зададени му въпроси.

„Все още в управлението на политиката и спорта играем с „резервни състезатели”, „титулярите” ги държим малко встрани. Ние не искаме да ни управляват умни хора, според мен. Крайно време е народът да се обедини във всяко едно отношение, не само политически. Моето желание е да бъдем повече обединени, повече заедно и повече усмихнати.

Трябва да променим манталитета на треньорите на нашите деца. С нашия български манталитет в детско-юношеските школи играят децата на по-заможните родители или имат връзки с треньора по някакъв начин. Това е страшно за българския футбол и той няма да има бъдеще. Това е и отражението върху националния отбор”, подчерта той.

„Защо играят посредствени чужденци в отборите? Ами защото има посредствени управленци и мениджъри в българските клубове. Мога да допълня въпроса: Защо са ни чужди треньори? Кой голям български футболист е произведен от чужд треньор? Произведено в България – аз на това разчитам.

Да има трибуна „Моци” е най-смешното в българския футбол и аз много се смях. Това е една изкуствена стратегия, един изкуствено създаден отбор. Каква ще бъде футболната традиция в Разград, ако създателите на този отбор се откажат утре? Не виждам перспективи на това, което се създаде там. Говоря го без завист.

Много хора се гледат в огледалото и се харесват. За българския футбол не виждам бъдеще, ако толкова комплексирани хора си мислят, че от тях зависи всичко.

Самият спорт е политика. И ако има истински управленци, те само с няколко определени действия в спорта могат да направят всичко в политиката. Но явно повечето хора използват спорта само преди и по време на избори”, сподели Михов.

„Когато говоря за Петко Петков аз ставам прав. Защото да играеш заедно с Петко е просто удоволствие. Петко, благодаря ти!”, обърна се просълзен Вальо Михов към футболната легенда Петко Петков: - За следващата година дай боже да се усетят в Стара Загора и кмета, за да направят нещо за 70-годишнината в чест на един велик футболист.”

„Получил съм всичко, което човек очаква – признателност, благодарност за това, което съм направил. На човек това му е необходимо, нищо материално. Никога не съм бил наведен, никога не съм бил натегач, никога не съм преследвал постове и не съм се предлагал. Горд съм с това, което съм изградил, с екипите, които съм създал и с жените, които не са ме предавали”, заяви в заключение Валентин Михов.