Епохата с хората, които не могат да чукат

Я забранете Марсилезата, тя е твърде нетолерантна, изпейте песента на бройлерите...
 
Те са омекнали. Гледам ги с почуда и виждам, че те нямат спомен за силата и великолепието си. 

Те са позитивни старци с хубава кожа, берящи хмел в последния заник на Смисъла. Нищо повече.

Цяло едно поколение и цял един континент не може да чука.

Гледам телевизионното състезание „Фермата” и виждам как един прекрасен бял екземпляр, с коремна стена като на еврейски площад, не може да чука пирон върху пирон в една обикновена дъска.

Той е наследил коремните плочки на Леонид и самочувствието на Ксеркс, но не може да закове една дъска с друга дъска. Уморява се. Несръчен е. Иначе изглежда красив като Бог. Като секс, като визия, като билборд – той е всесилен. Обаче като реален мъж е лайно.

Цяла епоха, цели поколения израснаха без враг и без страх.

Всеки ден екранът им внушава, че вълците ядат зеле. Че в клетката на лъва може да живее дакел. Че мишката пие от млякото на котката и тя е толерантна, снизходителна. Че овцата и вълкът са се разбрали. Че Том и Джери са звездна гей-двойка. Че леопарди могат да се хранят с ръка. Че крокодилът няма нищо против да си сложиш главата в устата му. Той така живее.

Всяка откъсната ръка от леопард и всяка глава, изядена от крокодил не се дава от медията – за да не се страхуваме.

Всяка страшна, природна, ясна като светкавица борба и битка е обяснена през призмата на квазилюбовта, която продават от телевизионните кули.

Мечката вече не яде сьомга. А сьомгата в магазина е най-опасният ни лов.

 А за гърдите в силикона бронебойни патрони няма открити. Няма открити.

Тотална абдикация от истината. Има враг и той е толкова наблизо, че само дебелината на цигарена хартия го удържа в момента. Има страх и той е най-естественото животоспасяващо нещо.

Разплутата Европа, като я взривят - и тя се иронизира сама себе си – ние пък имаме вино. И виното тече от дупките на куршумите. И продължава да се налива Европейският образ с вино.

Идеята, че всички хора са чудесни свършва с проблясъка, че…  ей тази жена с издутата жилетка защо държи този шнур. Ей това дете как хубаво върти тази брадва. Защо да се мразим – те убиха само жена ми. Няма да ме победят. Това може да го напише само човек, който е искал много, ама много да се разведе. Ами те, докато ти декларативно говориш, че не мразиш, че не те е страх, че ще им отмъстиш с обич – за което лъжеш – те идват, за да убият и бебетата. Те убиват деца, ти им викаш – ние имаме много вино, веселим се и се чукаме, и елате пак.

Абе ей. Това ли ви е цивилизацията? Цивилизацията е сила, а не ширпотреба. Цивилизацията е империя, не е само оргия.

Цивилизацията не е омекнал мозък без страх, без враг, пълен със страхове всъщност и нахапан от враговете наоколо – същият мозък просто бълнува превъзходство.

Я се стегни бе, модерно човечество.

Всеки ден в природата е война.

Всеки ден човек за човека е страх под целофана на великата цивилизация.

Всеки ден Джон Ленън е прав, че не трябва да има религии и граници.

Но има. И има хора, които ги престъпват и никакъв Джон Ленън не можеше да изпее това, ако живееше в свят без граници и ако не ползваше религията на цивилизацията.

Гледам го това момче от „Фермата”, наподобява войн и наподобява бог, без страх и без враг, а е излязъл всъщност от фермата за телевизионни бройлери. И не може да чука. Смята, че пироните и чукът не са най-важното. Че са излишното. Една дъждовна нощ, пиленце, една дъждовна нощ ще е достатъчна да те отмие. Не ти трябва враг, не се страхувай – дъждът, небесният, ще те отмие, както гравитацията отмива всезадоволяващата поквара в един модерен кенеф.

Цивилизацията ще се стече от теб като лошо залепен некролог и ще останеш гол и уплашен и заобиколен от врагове.

Цивилизацията никога не е имала така ясни врагове, обаче бройлерите непрекъснато повтарят как враг няма и трябва да обичаме онзи, който ни треби. А идва ден, когато всеки се изправя пред куплета от Марсилезата – там се пее, че с нечиста кръв ще напоим браздите си.

Я забранете Марсилезата, тя е твърде нетолерантна, изпейте песента на бройлерите.

Епохата, с хората, които не могат  да чукат, да удрят силно и точно – тия хора и тая епоха са обречени да изчезнат. Те са исторически миг на свръх-технологичен  онанизъм, който седи на върха на игла, а иглата е в яйце, а яйцето се търкаля от върха на планината.

Моряците знаят, че всеки Титаник се наказва. 

Поръчайте още шампанско. От страх. Поканете врага си да пие. А, оказва се, че той не пие. Но вече е поканен. Тре биен – как искаш да се забавляваме, враже мой?

Те спряха да се страхуват от Бог просто тия хора. Милиони бройлери, готови да умрат в пилешката супа на злото, вярвайки, че ще се преродят с ангелски криле. Бройлерите нямат Бог. Нямат страх. Но имат ферма и враг.

Те не чукат. Жените им не раждат. Математиката е ясна. 

Мартин Карбовски, Lentata.com