Лютеницата - новият герой на социалната мрежа

Баби и дядовци от село продават лютеница, туршии и домашна ракия чрез социалните мрежи и така скърпват някой лев към сиромашките си пенсии. 


Ако има как нашенските пенсионери биха издигнали „паметник неръкотворен” на Марк Зукърбърг, Дъстин Московиц и останалите изобретатели на Фейсбук. 

Още повече че както преди време част от световните жълти медии писаха, Зукърбърг май си е наше момче, наполовина българин. В интервю за американска медия човекът Фейсбук бил признал, че е кръстен на дядо си Марко, който навремето, след като шумкарите слезли от гората, хванал първия самолет и право през океана - в Страната на неограничените възможности. Това признание накара македонските ни комшии да позеленеят от завист и на свой ред да обявят президентът Барак Обама за потомък на стар македонски род. Това, последното, е предмет за коментар от проф. Божидар Димитров, затова аз скромно ще замълча. 

Но, нещичко ме кара да си мисля, че когато е измислял фейсбука, ей така, подсъзнателно, наш Марко може би е предвиждал и за едно такова новаторско негово предназначение. Защото да ползваш супервъзможностите на модерните IT технологии за да си показваш интимната прическа на поредното голо парти в някоя чалготека, или да си показваш напомпаните с химическата таблица на Менделеев бицепси, едва ли точно това е била идеята на Зукърбърг и компания, когато са създавали социалната мрежа. Най-малкото  то няма никакъв КПД. За онези от младото поколение, които не могат да разчетат доста сложната абревиатура, това е Коефициент на полезно действие. Всяко открито нещо на света, от електрическата пила за напукани пети до космическите ракети, трябва да носи някаква полза и да има някакво значение за човечеството. Иначе от него просто няма смисъл. Та така и с фейсбука. 

А иначе идеята за търговия през социалните мрежи си е супер готина. Първо, защото оттам можеш да прекараш не само бабините компоти и туршии, но и дядовата джанковица по 7 лв. литъра, без да те надушат досадните санитарни и митнически служби. По предприемчивите могат да шитнат и цяло чувалче марихуана, или кашонче „бело”, маскирани като сушен жълт кантарион или пудра захар например. Ами така де, няма да се лигавим с някакво кьопоолу и кисели краставички. Като ще въртим далаверка, да го правим както трябва.  

Търговията през социалните мрежи тепърва набира скорост и както е тръгнало след месец „у фейсо” може да открием и обяви като: „Продавам прасе за Коледа. 150 кг. Клане и разфасовка по желание на клиента”. Или „Снежанка си търси богат Дядо Коледа за взаимно приятно прекарване на празничната нощ. Размерът на чувала е важен. Моля неплатежоспособни джуджета да не ми пишат.” 

А с непрекъснато развиващите се компютърни технологии, ако пък скоро във Фейсбук и Туитър да не започнат да се появяват и следните обяви: „Продавам изгодно подводници и ядрени ракети от въоръжението на бившия Съветски съюз”.

Иван Първанов, "Монитор"