Неведнъж сме ставали свидетели как всички подминават плачещо на улицата дете – ако бъдем честни, ще си признаем, че и самите ние сме го правили.
„Случват се такива неща”, е най-честата ни реакция на трагични инциденти или сигнали за тормоз. Още по-скептично гледаме на психологическите атаки. Няма ли синина, няма проблем.
Психологическите травми обаче оставят много по-трайни и по-тежки щети от обеленото коляно и сцепената вежда. Агресията и психологическият тормоз в интернет извират отвсякъде – коментари в сайтовете, социални мрежи, злобни постове и обидни публикации.
Крайно време е да вземем мерки и да спрем да вдигаме скептично вежди, когато се говори за насилие в мрежата. То съществува, а докато четете тези редове, може би някой тормози вашето дете във Фейсбук. Близо 50 на сто от децата са били малтретирани онлайн – ако това не ни стресне и не ни накара да осъзнаем, че има огромен проблем, не знам какво може да ни накара да се събудим.
Малките са най-жестоки – тази констатация не е от вчера и от днес. Оказват се и най-жестоки в интернет. Всички можем да си спомним примери от началните години в школото, когато наши съученици са тормозили пълното момиче от съседния клас, твърде кльощавото момче от първия чин или отличничката с очилата. Злобните подмятания и психологическия тормоз по време на занятията не са български феномен.
От повече от десетина години насам обаче децата не могат да намерят убежище от злобата дори в собствените си домове. След бума на чатовете, където гадните съобщения от съученици не бяха рядкост, сега социалните мрежи направиха възможно унижението да е постоянно. Арсеналът на малките агресори става все по-голям. Неведнъж родители са се оплаквали, че детето им получава жлъчни съобщения или дори заплахи за физическа саморазправа от свои съученици. Така често агресията излиза от монитора и се пренася в реалния живот.
През юни две малолетни момичета се биха в Пловдив заради Фейсбук интрига. Преди това широка полемика предизвика клипче на женски бой отново заради постове в социалната мрежа. Заплахата за децата в мрежата обаче не идва само от връстниците. В интернет хлапетата могат да се сблъскат с тормоз от възрастни и дори педофили. В този случай реакцията на родителя е още по-важна, защото децата реагират много по-тежко на агресия от по-възрастни.
Все пак социалните мрежи и интернет не бива да бъдат дамгосани като източник на злото. Ако научим децата си как да се пазят във виртуалната реалност, тя може да им служи изключително добре.
Трябва само да отделим малко време, за да им обясним, че както се оглеждат на улицата, така трябва да внимават и в е-реалността.
Мария Папазова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар