Дръж се, земьо, чужда армия те гази

В най-новата ни държава те действително са най-свободните.

Освободили са се от всичко българско, освободили са се емоционално и материално от българската държава и по никакъв начин не зависят от нея.

Освобождението им обаче не е безусловно, а свободата им не е абсолютна, защото свободните от България граждани са нищо повече от роби на чужди държави.

От чужди държави им идват препитанието и изобщо смисълът от тяхното съществуване. Клели са се в нищо незначещи клишета като „европейски ценности”, „международни стандарти” и „добри практики”, а понятията от старите клетви като „дълг”, „чест” и „родина” са ги превърнали в посмешища на новия морал.

Единствените авторитети, които признават, са чуждите посолства. Единствените командири, чиито заповеди изпълняват, са през девет океана.
 
Те нямат вид на войници, но имат военна дисциплина. Те никога не са били гражданско общество, въпреки че винаги са искали да минат за такова. Те в действителност са платена армия, но това не е българска армия. Те и се държат като армия – поставят ултиматуми, плашат с окупации превземат за дни и часове улици, блокират за минути булеварди. Това обаче e малката беда.

Голямата беда е тяхната невидима пропаганда срещу Врага, която, трябва да признаем, успешно зарази масите. Техният първи и последен враг е Държавата – като идея, като организация и като смисъл. В нея не трябва да вярваш, не трябва да й живееш и незабавно трябва да я напуснеш, ако не искаш да те сочат с пръст като неспасяем глупак.

Ако все пак останеш – очаква се да воюваш срещу нея постоянно, да я саботираш всекидневно, да й оспорваш правомощията, докато уж отстояваш някакви много напреднали човешки права.

Трябва да я съдиш за щяло и нещяло, да я побеждаваш, да я унижаваш и искрено да ликуваш – дадох й да разбере на тази „няма такава държава”. И за разлика от свободните роби трябва да правиш всичко това безплатно – понеже сам си се убедил, че наистина това е Врагът на враговете и той трябва да бъде напълно унищожен.

За да бъде още по-успешна борбата срещу Врага, беше изобретена и културата на протеста – като „единствения начин да те чуят”. А ако никой не иска да те слуша, тогава му препречваш пътя, навираш му се в лицето и той няма къде да ходи ще те слуша и ще те изслуша културно, защото сте много, защото сте легион и най-вече защото не иска да му смачкате бронята на колата.
 
Протестът е свещената война на гражданското общество срещу Държавата.

А на обществото от чужди роби днешният повод за война е неприемането на някакъв си член. Който трябва да бъде възприеман като фундамент на фундаменталната съдебна реформа, въпреки че не може да бъде обяснено с какво точно приемането му ще промени фундаментално системата.

Това не може да бъде логичен Casus belli, това може да бъде единствено повод от немай къде. И щом такъв повод се използва за начало на военни действия – значи армията на свободните роби просто си е търсила повод, пък бил той и крайно неразбираем.

Фалшивият повод не е важен, истинската причина е важна. За нея обаче можем само да предполагаме, както можем да предполагаме що за държава би било това, ако през последната година и повече следвахме акъла на освободените роби и стриктно изпълнявахме рецептите им за по-добра демокрация.
 
Първо, те настояваха държавата да си остане разграден двор и никаква ограда да не се строи, за да не пречи на свободното придвижване на клети бежанци. После особено държаха малкото ни останала класическа армия да си стои по казармите и да не припарва до границата, за да не стане голям международен скандал – къде се е чуло и видяло войници с автомати да охраняват държавна граница.

След това дойде ред на ченгетата, за които беше избран възможно най-подходящият момент да бъдат представени като злодеи на пенсионната система. Сега наред е правителството, което трябва да си ходи. С какво ще бъде заменено то, има ли обективни предпоставки да бъде сменено с нещо по-различно – това са ненужни подробности.

Оставете всички втръснали глупости за война срещу Мафията, Задкулисието и Статуквото – джихадът всъщност е срещу Държавата. И си представете що за държава щеше да е това, ако планът максимум на свободните роби беше изпълнен.

Ако на границата не беше забит и един кол, ако охраната по нея целенасочено липсваше или беше демотивирана, ако на всичкото отгоре имаше и правителствена криза. И не че сега редът е за чудо и приказ, но и най-лошият ред е за предпочитане пред добрата анархия.

Дръж се, земьо, чужда армия те гази и трябва да сме съвършени идиоти, ако я припознаваме като чисто и свято гражданско общество.

Нямаме оправдание да се правим на недоразбрали и на невинни жертви на таен заговор, защото всичко се случва пред очите ни. 

Вярвайте на тях, колкото и освободените роби да ви убеждават, че всъщност не е точно това, което виждате.

Особено държаха малкото ни останала класическа армия да си стои по казармите и да не припарва до границата, за да не стане голям международен скандал

Калин Руменов, "Новинар"