Току-що завършил агроном съветва селянин:
- Господине, вие не се съобразявате с науката и аз много ще се изненадам, ако от това дърво наберете дори два килограма круши!
- И аз много ще се изненадам, защото това не е круша, а череша.
Ако е вярно, че във всяка шега има и частица истина, горната описва добре мнението на някои фермери за специалистите агрономи и обратно.
Така както и във всяка друга професионална област, и тук често се получават сблъсъци между различните методи на работа и принципи. Ето защо идеята на Министерството на земеделието и храните да задължи чрез наредба всеки земеделски стопанин, който обработва площ над 5 дка, да назначи агроном или специалист по растителна защита в стопанството си логично срещна неодобрението на сектора.
Ако бъде приета, промяната би засегнала над 101 хил. стопанства, които са с използваема площ над 10 дка, и немалка част от 143-те хил. малки ферми, които са в категорията между 0 и 10 дка.
Ефектите от нея обаче ще бъдат усетени най-силно от малките стопанства, защото докато големите производители (10% от тях обработват 90% от земята) неизбежно ползват услугите на тези специалисти, за да са устойчиви и ефективни бизнесите им, малките и средните ферми тепърва ще бъдат натоварени с разходи за натрапената услуга.
Бързо, без анализ и консултации с бранша
Проектът на Наредба за опазване на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители на зам.-министъра на земеделието и храните Цветан Димитров е акт по прилагането на Закона за защита на растенията, който претърпя сериозни изменения през 2014 г. Наредбата беше публикувана в края на ноември, а в член 10 от нея е записано, че стопанство с площ над 5 дка трябва да осигури лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление "Растениевъдство" или "Растителна защита". Предстои промяната да бъде обнародвана в Държавен вестник.
"Документът не беше съгласуван с бранша и ние научихме от медиите за него. Затова според мен има редица пропуски и изглежда недомислен. Оранжерийните производители например ползват най-много и най-интензивно препарати за растителна защита, но една оранжерия от два декара няма да бъде обхваната от наредбата. Големият проблем обаче е, че държавата определя кой точно, с какво и кого да контролира", казва председателят на Националното сдружение на малките и семейните ферми и преработватели Мъгърдич Хулиян.
Отделно от това не е ясно какви цели трябва да бъдат постигнати с нововъведението и защо се прави то. До приключването на редакционния брой "Капитал" не получи от МЗХ нито обосновка, нито мотиви за нуждата от тази промяна.
"От всяко законодателство трябва да има ефект, базиран на някакъв анализ, в това число икономически, тоест разходите да са по-малки от приходите. Наредбата, напротив, ще повиши драстично разходите за земеделските стопани", обяснява земеделският производител Филип Харманджиев (бивш издател на "Капитал" - бел. ред.).
Засега не е известно и подобна разпоредба да има аналог в законодателството на Европейския съюз, което посочва, че използването на интегрирани схеми срещу вредителите (тоест системно, а не инцидентно третиране за опазване на растенията, при което превес имат агротехническите, биологичните, физическите и други нехимични методи) е по избор. Което автоматично би трябвало да изключи и задължението да се ползват услуги на всички свързани в прилагането на тези практики специалисти.
"В стопанствата и сега се водят дневници, от които е ясно с какви препарати се третират растенията. Досега тези дневници се подписваха от държавните служители, а сега това ще правят агрономите, за което обаче ще им плащаме", обяснява Лозан Миладинов, производител на плодове и зеленчуци от района на Драгоман.
Държавната борба срещу вредителите
Всички промени в законодателството за растителната защита в България се правят (макар понякога неравнозначно) с цел да бъдат удовлетворени изискванията за прилагане на добри земеделски практики. Те са разписани в директиви на Европейския съюз и сред основните им цели са запазването на обработваемите земи от замърсяване и ерозия и гаранция, че до потребителите достигат безопасни и по възможност чисти храни. Тази концепция е въведена на местно ниво с измененията в Закона за защита на растенията от 2014 г. Земеделските производители (без биологичните) вече са задължени да спазват принципите на интегрирано управление на вредителите, а държавата трябва да поддържа бази данни за всички разрешени препарати за растителна защита, търговците на такива, лицата, които имат право да работят с тях, и др.
"Всяка голяма компания като BASF, Syngenta и Pioneer имат такива разработени схеми. За да приложиш такава в отглеждането на домати, трябва да си купиш 7 препарата, които да ползваш в определен период. Тоест, ако трябва да използвам инсектициди, но не искам пестициди, няма да мога да ги откажа, защото схемата ми не позволява. Не вярвам и че има препарат, който да се използва задължително и постоянно, а не наложително, и да щади почвата. Освен това честата употреба прави вредителите резистентни", казва Лозан Миладинов.
Той е на мнение, че когато, първо, законът задължава, вместо да разрешава доброволното прилагане на тези практики, и второ, държавата обвързва стопаните с агроном, който да препоръча продуктите за защита, но и кой консултант да ги приложи, са налице добри условия за облагодетелстване на тесен кръг хора. А всички разходи за това се поемат от фермера.
Ролята на сертифицираните консултанти по растителна защита действително се засилва, защото с промените в закона се определят различни категории на продуктите, както и категории за хората, които могат да работят с тях. Групите са "професионална", "ограничена" и "свободна", като само препаратите, предназначени за свободна употреба, могат да се ползват масово от фермерите, без да е необходимо те да се допитват до услугите на сертифицирани консултанти или потребители с права.
Самата идея за повече контрол върху растителната защита не е лоша. По данни на Мъгърдич Хулиян сега около 50-60% от местната продукция не се контролира. Много често пък производителите сами определят каква точно доза от препарата да употребят. "В селата бабите работят с мерките лъжичка, капачка и кибритена кутийка и често прекаляват", дава пример Миладинов. Според него тези стопани са и най-големите замърсители.
Но както се дозират препаратите, така разумно трябва да се дозира и контролът, защото и тук е както при отровите - малките количества лекуват, а големите могат да убият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар