Година на пропуснатите реформи. Поредната...

"През тази година „стабилността“ се мислеше преди всичко като снишаване, преди всичко като замазване на нечии лични гафове.
 
Преди всичко като имитация на нещоправене, в това число и на реформи, само и само да мине и тази година, да дойде следващата. Това е един стил от други времена."

Оценка на социолога проф. Живко Георгиев за българската политика и (неосъществени) реформи пред БНР

"Помним Живков във финала на своята политическа кариера избираше някакъв подобен стил на поведение. И това не направи България по-добре подготвена за това, което последва след промените.

Времената са тежки. И не знам дали трябва да виним чак толкова българския политически елит. Извинявайте, та кой политически елит в далеч по-значими и даже велики сили е в час? Нима Европейският съюз демонстрира особено визионерство, особени аналитични способности? Но това не означава, че не трябва да бъдем взискателни и да искаме и от българските политици да положат малко по-сериозно усилие. Нямам усещането, че си дават сметка какво се случва.

След като и бежанците ни заобикалят, след като ни няма на картата на ИДИЛ, представете си, нас има ли ни изобщо?

Може би ще се повторя, но това, което наблюдаваме, е един застой на много ниско равнище. Да, имаше някакво политическо спокойствие – къде от умора, къде поради вътрешни проблеми на почти всички основни политически сили. Мислехме, че в ДПС всичко е под контрол, видяхме, че и там няма. Патриотичния фронт го няма. БСП е в тежка криза. Реформаторският блок… понякога имам чувството, че и ГЕРБ говори с няколко гласа, има някакви вътрешни демаркационни линии.

Нищо съществено не се случи. Нито ги имаше заявените реформи, когато все пак се сключи споразумението за формиране на новото управляващо мнозинство. Нито преодоляхме проблемите с корупцията, с контрабандата, проблемите в образованието. Айде, за здравеопазването не съм компетентен – там като че ли има някаква визия.

Тази година беше до голяма степен поредна година на пропуснатите възможности.

Няма промислена идея и технология за реформа. Реформата не е да промениш пет-шест структури, а да създадеш нова социална технология, произвеждаща желан ефект.

Но продължавам да си мисля, че реформа не се прави, защото всеки нов управляващ много скоро открива, че всъщност дефицитите на обществените системи могат да бъдат използвани за лично или групово облагодетелстване.

Това е една от големите причини, поради които почти никога не се случват, дълбоки, обещаващи, обръщащи тенденциите реформи. А колкото повече се отлагат, те ще бъдат още по-болезнени, още по-трудни. Което ме прави до голяма степен песимист.

2016 ще е трудна година, изискваща повече от всякога политическа воля и разум, повече смелост да се започне нещо, дори да рискуваш. А те реформите са опасни често за този, който ги започва."