Зима

Зима
Пролет

3 декември 2015 г.

Къде е опозицията?

Ние досущ като блеещо стадо си зяпаме в телевизора и в празния портфейл и мърморим под течащия си нос колко скапана е тая държава...
 
Представете си палитрата на художник. Имате светло синьо, имате по-тъмно синьо към виолетово, имате жълто, зелено и разбира се червено. 

Сега си представете бялото платно и смесени всичките цветове върху него до пембяно, до някаква сюрреалистична шаренийка с неизвестен художник, който ще наричаме за по удобно Задкулисието. А чудната картина, излязла като от четката на Фрида Кало представлява партийната същност на България. 

Страната, в която липсва опозиция, липсва и партийна позиция. Липсва и дипломация, и демокрация, но в изобилие обаче имаме мутирала форма на субординация.

Въпреки че тук на теория си имаме всичко, се доказа, че с леви-десни, леви-десни не ще вървим напред. Политическата ни картина има общо тяло, обща цел, обща идеология. Точно това туловище вещо използващо целия арсенал и инструментариум за хорската манипулация, си остава винаги толкова хомогенно и здраво, че бих могъл да го оприлича на излязъл от приказките на братя Грим триглав или четириглав дракон. 


Уж му отсечеш едната глава, а то израства нова, уж си несъгласен с него, а го приемаш толкова близо да дирижира социалния ти живот, че вече ти се струва, че тая приказка няма да има щастлив край.

Зад цветното чудовище тежко диша и дърпа конците Задкулисието. То е архитектът на зловещия си цветен проект.

Къде е опозицията? Къде е тя в дните и в годините, в които се теглят милиарди евро заеми, които някой ден, някой ще трябва да връща? Къде е опозицията в дните на дипломатично послушание, в дните на политическо гъзоблизане, дупедаване, и чуждопоклонничество? 


Къде е опозицията , когато гърмят съдебни скандали, когато хиляди бежанци минават граница, все едно минават под Триумфалната арка, когато пенсиите се вдигат с левче, а животът поскъпва с десетки левове месечно, когато пенсията на един възрастен българин е в пъти по-малка от издръжката на неблагодарен бежанец? 

Къде е ши*аната опозиция, когато лицето, стоящо под определението Президент на България, не само че се излага, не само че излага нас, ами прави кой от кой по-голям дипломатичен скандал? 

Къде е ши*аната опозиция, когато здравната реформа не цели да ни направи по-здрави, а просто да ни убеди, че ще се ме по-малко болни, когато в очите ти се подиграват, че си мизерник, ръфаш сланина и жабуриш ракия, докато пукнеш? Къде е…?

Ходи някъде там с невидимия си скелет в парламента и в сутрешните телевизионни блокове и разиграва сълзливия си водевил, че, видите ли, трябвало да стане така и така, че ако те били на власт, а те са били, щяло да стане така и така и се почват едни тъжни вицове и игра на цифри, където минималната работна заплата е като немската, а Швейцария… пасти да яде. Нямало кой да ни стигне… 


Другите пък – властимащите като добре отработен дрибъл на тренировка прехвърлят топката на същите опозиционери, че ако не били те, досега, не Швейцария, ами САЩ нямаше да ни стигне. И нещата се повтарят до следващия сутрешен блок, до следващото парламентарно заседание, до следващите избори, до следващата власт.

Ние досущ като блеещо стадо си зяпаме в телевизора и в празния портфейл и мърморим под течащия си нос колко скапана е тая държава. Колко са виновни продажните и крадливи политици и как децата ни трябва да отидат там, където сега има тероризъм, но пак е по-добре… бели държави били това. 


Аз не знам, ама ми се струват по-черни чисто цветово от нашата. България е чудесна страна, това май го забравихме вече. България не е само икономическа територия с граници, които можеш да минеш, както си поискаш. Точно заради това ми се ще да ги изритаме тия тарикати от там и то с шутове, ама и ченге-протестите секнаха… 

Идва Коледа, портфейлът имал и скрит джоб за пред празника, някъде падат бомби, някъде там се решава съдбата и на един съюз, който не се оказа с нещо по-добър от миналия – Съветския. Някъде тук един президент, отявлен апологет на ервоатлантическите ценности прави поредната си дипломатична катастрофа, а ние е крайно време да разберем, че осъзнавайки един проблем, сме на крачка от решението му. 

Не гласувайте, не псувайте, а линчувайте!

Никита Стоянович, Delo.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар