И ракията ни е като живота – менте

Сърдим се, че ракията ни била менте, а то целият ни живот е фалшив. Прекалено горчив е и му слагаме есенции, с които да го прокарваме по-лесно.

Добавяме и цвят, но за пред другите. За нас той все ще си е сив и фалшив. Искаме да се напием, за да избягаме от него поне за момент, но и за това не ни бива, нали сме ментета на хора. 

Затова правим най-лесното. Взимаме нещо, за което знаем, че ще ни напие, дори пред угрозата да ни отрови. Важното е, че за няколко часа ще се почувстваме истински, и то срещу скромната сума от няколко лева. Ще си кажем какво мислим, ще си кажем кого не харесваме и кого обичаме. 

В случая и ментето върши работа, стига с последната глътка опияняваща сладост да не вземем и последната си глътка животворен въздух. 

Но дори така да е, то това не е живот, а реплика на съществуване. Трябва да станем истински дори когато сме трезви. Да не сме ментета, а да живеем като от котюр. Тогава ракията за левче ще ни е последното спасение и последният проблем.

 Пием и се надяваме да станем по-истински

"Монитор"