Само където в България дефицитът на нормалност е толкова потресаващо висок, че хората са готови да вдигат паметник на всеки, който направи нещо смислено.
А това все още е много тежък симптом за терминално обществено заболяване. Николай Неподкупния, както вече бил известен „героят“, най-вероятно е съвсем нормален човек.
Може би обаче поведението му е неразбираемо за по-голямата част от социума, в който живеем, тъй като си изпълнява съвестно служебните задължения.
Та проблемът не е в Николай, а в самите нас. Не трябва да приемаме нормата за геройство, а по-скоро да взимаме пример, защото така ще вървим напред и няма да копаем надолу.
А цялото ни общество неведнъж е доказвало, че за поведенията и възприятията дъно няма и надолу може да значи само безкрайност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар