Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (по нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално учи в Карлово, където е учител неговия баща, а по-късно се завръща в Калофер. В края на 1863 година заминава за Русия и се записва във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, а малко по-късно забягва в Румъния при останалите хъшове, където започва да издава своите вестници. Точно в тези години освен като революционер, той се проявява и като журналисти и поет.
След избухването на Априлското въстание през май 1876 г., Ботев организира чета и става войвода. Четата завзема кораба "Радецки" и на 17 май заставя капитана на кораба да спре на българския бряг край Козлодуй. Умира в бой на 20 май (2 юни по нов стил) 1876 година.
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ.
Литературното и публицистично наследство на Ботев по своите художествени достойнства бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.
Поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар