Ето вече пета година тече войната. Жертвите са неизброими, най-многобройните след Втората световна.
България твърдо е на страната на "Жертвата". Всички 250-300 близки до всяка власт персони от телевизора (сутрешни блокове, дискусионни предавания, дори риалити) късат ризи ден и нощ за Украйна. Трилиони думи, общо стотици квадратни километра, на които се вее синьо-жълтият парцал, десетки хиляди минути мълчание за престъпленията на хунтата в Киев.
Обаче, обаче - някак особено елегантно се заобикаля най-критичният въпрос. Непрекъснатата нужда от нови и нови попълнения за украинската армия, нашият съюзник. Със спинцери да им вадиш езиците на вечните латерни, всякакви там сюлеймановци, папийонки, ленчетакремчета, агентивайловци и сашовци - тц, дума няма да чуете. Само Старият палавник Тафров обобщи ясно ситуацията, когато го попитаха, като е толкова загрижен, защо той не отиде на фронта. С ледено изражение заяви: "Има кой да ходи вместо мен".
И така, нито един от тези които всекидневно, всеки час, ежеминутно воюват с "Агресора" от студиата, не е помирисвал прашинка барут. Сал за един Глиги, някакво хипофизно джудже, което се разхождаше с военна униформа из центъра на София, която му висеше като на плашило, и събираше дарения за Украйна, защото тръгвал за фронта, се говори.
Събра стотина бона. Дали е заминал? Тук версиите се разделят на две. Заминал е при баба си на село с кинтите. Пристигнал е в окопите като готвач, но на другия ден е паднал в казана с боб и се е удавил.
Ей ви я равносметката на храбрите съюзници на Украйна - десните "българи".
Няма коментари:
Публикуване на коментар