Всички имаме един и същ проблем - доставиха ни друг свят, различен от този, който бяхме избрали.
Като деца ни обещаха истина, справедливост, свобода, любов и приятелство. Казаха ни, че доброто побеждава злото, че честният човек ще бъде възнаграден, а трудът води до успех.
После пораснахме.
И разбрахме, че са ни продали приказка.
Живеем в свят, в който истината зависи от това кой я разказва, справедливостта - от това кой държи властта, а свободата има толкова правила, ограничения и условия, че понякога остава само дума без смисъл.
И най-интересното е, че никой не ни е сложил белезници.
Сами ставаме сутрин, отиваме на работа, плащаме сметки, спазваме правила, страхуваме се да не загубим това, което имаме, и цял живот се съобразяваме с чужди очаквания.
После се прибираме уморени и наричаме това свободен живот.
Това е най-съвършеният затвор - този, в който затворникът вярва, че е свободен.
Но най-трудното е да признаеш пред себе си, че не можеш да върнеш времето.
Не можеш да замениш този свят с онзи, който са ти обещали като дете.
Можеш само да решиш как ще живееш в този.
Да мислиш сам. Да задаваш неудобни въпроси. Да не вярваш сляпо. Да казваш "не", когато всички казват "да".
Защото може би истинската свобода не е да живееш в свят без решетки.
А да осъзнаеш, че най-здравите решетки са онези, които сами сме приели за граници.
(Една сбита версия на текст на приятел, който ме накара да се замисля. Основната идея е негова - аз просто я преразказах по-кратко).
Няма коментари:
Публикуване на коментар