Полша от палач става жертва, но помни само последното

Забравя се за септември 1938-а, когато със съдействието на нацистка Германия, Полша отправя ултиматум на Чехословакия и й отнема част от Силезия. Първи септември не е началото, а един от периодите на Втората световна война 

 

На 1-ви септември 1939-а Германия напада Полша. 

Това се обявява за начало на най-кръвопролитната война в човешката история. Но се забравя за септември 1938-а, когато със съдействието на същата тази нацистка Германия, Полша отправя ултиматум на Чехословакия и й отнема част от Силезия. В разграбването на Чехословакия участва и Унгария. Англия и Франция са представени от своите министър-председател и президент, отиват в леговището на нацисткия звяр - Мюнхен, преговарят и си стискат ръцете с Хитлер и Мусолини - това представлява Мюнхенският сговор от 1938. 

Година по-късно, Полша от палач става жертва, но помни само последното. Днес Полша не помни кой я освободи и "чества" заедно с Германия концлагера си "Освиенцим". Чества - точно така се изрази полската страна. 

А концлагерът е освободен от Червената армия, не от съюзниците, не от поляците. 

Първи септември не е началото, а един от периодите на ВСВ. В самата война много поляци участват в избиването на хиляди евреи на полска територия. Но през 2018 г. Полският парламент гласува закон, според който всяко споменаване на полско участие в издевателства над евреи се наказва със затвор. 

Още през септември 1939 г. украинци, по-късно формиращи нацистки военни обединения, предлагат на германския адмирал Канарис план за украински протекторат под егидата на Германския райх. Плюс подобен план за унищожаване на поляците като народ. Канарис отхвърля плана. 

С една дума - поне десет държави, включително нашата, са разчитали нацизмът да им реши териториални спорове и да унищожи народи, които те са считали за врагове. И всички се нахапаха да смърт.

Ира Антонова