Васильовден е!

На 1 януари православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и т. н.

 
Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.

Празникът е известен още като Сурваки или Сурва. Познат е във всички български етнически територии.

Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. "сурвакане". Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи.

Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група "сурвакари" - малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потуват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

На този ден в Западна България, в някои села в Сакар (преселници от Одринско и Дедеагачко), Добруджа, Родопите (Чепинско) и др. се провеждат маскарадни игри, които са успоредица на Кукерските игри на Сирни заговезни. В Сакар се провежда обичаят Камила, в някои селища в Добруджа правят Бръзая, в западната част на Софийско на този ден излизат т. нар. мечка̀ре. В Граовските села карнавалното шествие се нарича "невеста" или "мечка".