Първо, нищо не се променя, докато няма силен натиск то да се промени. Обикновено отвън, но понякога (все още рядко) отвътре.
Второ, няма нищо, за което родните управляващи да милеят повече от европарите. Те са същината и смисълът на управлението в момента.
Те дават мотив и raison d'être на тази странна амалгама от "реформатори", "патриоти", "социални" и "десни". Официално думата може да е "стабилност", но неофициално е "раздаване".
Трето, тъй като всички са (сега или в някакъв преден момент) в далаверата с парите, за всички е по-изгодно блатото да не бъде разбърквано, за да не изплува мръсното, а да се имитира дейност.
Като имате предвид тези три постулата, да обясним накратко какво става в държавата. Излезе поредният доклад на Европейската комисия, който обяснява с думи прости отговорността на прокуратурата и защо нищо не се случва в борбата с корупцията и съдебната реформа, докато не се обърне внимание на този стълб. Без промени там не може да има борба с корупцията и организираната престъпност.
Това беше заметено под килима, защото (постулат три) би било размърдване на блатото и защото (постулат едно) управляващите мислят, че могат да устоят на този натиск отвън. Единствената политическа жертва стана министърът на образованието, който бе сменен по абсурдни причини (постулат три), но в удобния момент, когато тръгна първата европейска програма, управлявана от това министерство, на стойност 1.3 млрд. лв. (постулат две).
В същото време не може да кажем, че нищо не се променя. В парламента тече обсъждане на нов закон за обществените поръчки, който ще промени значително начина, по който се разпределят държавните пари. Това, разбира се, не означава, че ще намалее корупцията - тя съществува не защото сегашният закон я позволява, а защото има отработени много начини да бъде безнаказано нарушаван.
Промяната на правилата обаче може и да доведе за известно време до някакво разбъркване, което да е от полза на данъкоплатците. Предстои да се случат промени във водния сектор, в здравеопазването.
Всичко това е част от значително по-силния натиск, който ЕК може да упражни върху София чрез европейските пари (постулат едно и постулат две), които е напълно вероятно да бъдат спрени частично догодина, ако някое от формалните условия не бъде изпълнено.
Спиране на парите по каквато и да било причина ще изтормози кръговете по интереси около управляващите и така ще разруши стабилността. Ето защо трябва да се направят промени, които едновременно да спрат външния натиск, да не спрат европарите и да не разбъркат блатото. Това ще бъде все по-трудно.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар