Защо да им казваме, те така или иначе си ги ядат

Това, че чиновническата логика може да бъде втрещяваща, е прастара истина, и то не само в пределите на нашата държава, където абсурдите са неотменна част от всекидневието ни.
 
Освен повод за вицове обаче тя може да бъде и сериозна причина за притеснение. 

Както е в случая с откритите от агенцията по храните моркови с олово и ГМО пуканки, за които от БАБХ преценили, че могат да си премълчат. 

И за да има разнообразие в пропуските на чиновниците - от които кой знае защо се очаква, че трябва да следят за качеството на това, което слагаме на трапезата и в стомаха си - били открити още овесена каша с отровни гъбички и лазаня от третирано с хормони месо. Разбира се, и те по същия начин останали в анонимност. 

Вероятно все по същата чиновническа логика – така или иначе целокупното българско население се тъпче с боклуци, даже съвсем легално - има ли значение, ако пропуснем нещо да му съобщим. Ние и така си знаем, че земеделието ни едва крета и ядем най-разнообразни боклуци от съседни и по-далечни държави, какво тук значи малко олово или някакво си ГМО. 

В крайна сметка него без всякакво угризение на съвестта ни го обявиха за нещо нормално от самата Еврокомисия, която се кахъри повече за икономическите, отколкото за здравословните последици. 

Пуканките са част от американската хранителна култура и са си вредни по принцип. Голяма част от морковите са с такива размери, че изглеждат повече като мутанти, отколкото като зеленчук, и пак ги ядем. 

Само че в нашия случай едни чиновници получават заплати, за да ни съобщават поне кое е малко по-вредно от останалото, а не да си складират информацията в някой шкаф за собствена култура. И когато не го правят, би трябвало да си носят последствията. 

Не че сме свикнали някой да отговоря за (без)действията си, но все отнякъде трябва да се започне.

Лилия Гюрова, "Новинар"