По този повод Наполеон от стая №6 изпрати писмо до Реформаторския блок, в което настоява кандидатурата й да бъде приета и от парламентарната група на РБ, та час по-скоро да бъде даден официален старт на нейната борба:
Скъпи реформатори,
Настоящият министър (тъй като още не си е подал поисканата му по телевизора оставка!) започна борбата с образованието и науката много успешно. След като обяви, че руският енциклопедист Михаил Ломоносов не е направил нищо особено, а Нобеловият лауреат Фредерик Жолио-Кюри е направо кръгла нула, проф. Тодор Танев осветли по съвършено нов начин и моите дела. Цитирам: „Наполеон не е бил пълководец, само дето се е взимал на сериозно.“
Разбира се, навремето реших, че говори за Наполеон ІІ или Наполеон ІІІ. Както е известно на световната научна общественост, двамата наистина не са били пълководци. Първият - Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт, дори не е управлявал, макар че е обявен за крал на Рим веднага след раждането му, а от 22 юни до 7 юли 1815 г. парижките законодателни органи го признават за император. Единственият законен син на Наполеон Бонапарт от брака му с Мария Луиза Австрийска умира на 21 години от туберкулоза, без да запише нито едно завоевание, което да му позволи да се вземе на сериозно. За разлика от него Шарл Луи Наполеон Бонапарт поне е президент на Втората република, установена след революцията от 1848 г., а три години по-късно извършва преврат. В резултат монархията е възстановена, а самият Шарл Луи е провъзгласен за император под името Наполеон III. И той обаче няма никакви заслуги като пълководец, стига да вземем предвид злощастния за Франция изход от Френско-пруската война (1870 г.), приключила с капитулацията на Париж след 132-дневната обсада и собствената му абдикация.
Да, много ми се щеше проф. Танев да е разобличил тия мизерници, но понеже често съм казвал, че „глупакът има голямо предимство пред образования човек - той винаги е доволен от себе си", впоследствие подходих самокритично.
Ще призная, че дотогава ми ставаше драго да чета какво пише за мен в Уикипедия. Например, че съм бил първият френски император под името Наполеон I Велики (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г. Или че в течение на малко повече от десетилетие съм установил контрол чрез завоевания и съюзи над почти цяла Западна и Централна Европа. Този път обаче се замислих какъв голям пълководец ще да съм бил, щом съм допуснал поражение в Битката на народите край Лайпциг през октомври 1813 г.? Вярно, после се върнах на власт за около стотина дни, но за позора ми край Ватерло на 18 юни 1815 г. дори не ми се мисли. Егати и пълководеца, рекох си, щом бях пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умрях сам като куче! Не в бой, забележете, а от нищо и никаква бъбречна недостатъчност (както наскоро установиха калифорнийски учени).
Но по-лошо от това е, че и реформите ми се оказаха нищо и никакви. Ето, чета какви мащабни и радикални промени предлага Реформаторският блок във всички области на живота и просто се червя от срам. „Не им се връзвай бе, те толкова си могат!" - успокоява ме Кюри от съседната стая, но той е малко глупав, както знаете. Откак взе Нобел покрай славната фамилия Кюри, все гледа да си уреди четворен порцион, като се представя за Мария, Пиер, Ирен и Фредерик едновременно.
Истината за мен е наистина тъжна: извърших само пет-шест реформи, като не уредих на постове родата, с изключение на сина Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт и на племенника Шарл Луи Наполеон Бонапарт. Сестра ми Елиза и братята ми Жером и Жозеф не станаха и управители на департаменти, въпреки че проведох административна реформа, която по същество запази назначенията от централната власт. Втората ми сестра Каролин и третият ми брат Луи молеха да ги направя поне директори на новосъздадените от мен Търговска и Промишлена палата, но аз бях твърдо против подобна шуробаджанащина. Правех се на много принципен и морален, от което пострадаха и милите ми племенници Шарл Жозеф и Шарл Люсиен, синове на най-малката ми сестра Полин Бонапарт. Полин даже ми викаше: „Какъв е смисълът да правиш Френски граждански кодекс, който един ден ще бъде по-известен като Наполеонов кодекс, ако ни оставиш на улицата?!" Пък аз, глупакът, й обяснявах, че смисълът на кодекса е да ликвидира всички феодални порядки в държавата и да въведе буржоазния модел на устройство, основан на равенството пред закона и свободата на изява на личността в частния живот. Да ми се чуди човек на акъла!
Сега вярвам, че г-жа Меглена Кунева няма да допусне моите грешки и веднага ще назначи в МОН своите съпартийци. Споделих надеждата с Ломоносов от съседната стая и той напълно се съгласи. Даже ми каза: „В сравнение с г-жа Кунева, аз действително не съм никакъв енциклопедист. Навремето руският поет А.С.Пушкин ме нарекъл „историк, ритор, механик, химик, минералог, художник и стихотворец - всичко изпитал и във всичко проникнал“, но нека не се лъжем – научният ми принос е скромен. Създал съм първата руска граматика, въвел съм система от правила за стихосложение в руската поезия, измислил съм и научни термини, много от които употребяваме и днес - атмосфера, микроскоп, минус, полюс, селитра, формула, хоризонт, диаметър, радиус, пропорция и пр. Моя е и идеята за запазване на масата при химичните реакции, дори съм открил атмосфера на планетата Венера и теоретично съм предсказал съществуването на Антарктида. Никога обаче не съм бил такъв дялан камък като г-жа Кунева, та да пасна на всякакъв управленски пост!“
Уви, Ломоносов има защо да се срамува! Г-жа Кунева е била министър по европейските въпроси, при това първо в правителството на Симеон Сакскобургготски, а след това и в правителството на Сергей Станишев. После става първият европейски комисар от България с ресор защита на потребителите. Сетне беше съветник по правата на пътниците на еврокомисаря по транспорта. По едно време се кандидатира и за президент!
Е, някои се заяждат, че нямала била квалификация да отговаря за образованието и науката. Ами да не очаквате пък министър да стане някой като Айнщайн? Аз дори имам едно наум относно Алберт, понеже той едвам влязъл в Политехниката в Цюрих. Представил се блестящо по математика и физика, но по всички останали предмети се провалил. Щом завършил, цели седем години бъхтал в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка, тъй като никой не искал да го вземе на работа. Това ви го казвам, в случай че един ден по почина на проф. Тодор Танев и г-жа Кунева реши да подпука Теорията на относителността...
Впрочем снощи гледахме едно старо нейно участие при Сашо Диков, с което хвърли нова светлина върху българската история. Разправяше, че Съединението се случило по времето на премиера Александър Малинов, а досега всички мислехме, че е при Петко Каравелов. Направи и съвсем различен прочит на онази легенда с пръчките и синовете на хан Кубрат, когато нарече хан Крум. По тоя повод Еразъм Ротердамски от горния етаж дори се вдъхнови да напише книга. Щял да я нарече „Възхвала на глупостта". „Това, вика, ще е сатира, написана от името на Stultitia - Moria (Глупостта), която превъзнася себе си и невежеството.“ Дано му се получи на човека, ама поне откъм примери е доста улеснен.
Някой ден и аз ще напиша книга, но преди това съм решил да се представям за министър. Това с Наполеон е вече банално, а и имам необходимите качества. Че от какво ли не разбирам, като си помисля – не разбирам от икономика, не разбирам от правосъдие, не разбирам от... Да не изброявам, за да не излезе, че се фукам!
В този ред на мисли искам и да попитам: кой ще поеме борбата с корупцията, след като г-жа Кунева поема борбата с образованието? Щото, нали, таковата, аз съм насреща, де. Освен това съм обигран да се правя на луд, когато дойде европейски доклад...
Послеслов: Тук писмото прекъсва. Осведомени източници обаче твърдят, че Наполеон вече се самономинирал за министър. Направил го с есемес, изпратен лично до премиера.
Любослава Русева, Reduta.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар