Както човекът ще продължи и утре да си пие, така и днешната младеж ще продължи да си живее в същия настоящ момент, без значение кой век или коя година е.
Днешната младеж е отражение на предишната такава. Ако днешната младеж през началото на 2016 година е деградирала, то заслуга за това има „предишната младеж“, която им е дала този пример и ги е възпитала така.
Ако днешната младеж се хваща на бас за два лева, за да изпие течността от бутилка, намерена на улицата, то същата тази днешна младеж не е получила необходимото възпитание от предшествениците си. Не е получила и двата лева джобни.
Ако вчерашната младеж не е ставала на по-възрастните хора в автобуса, то днешната се бие и коли по улиците, нощува в токсикологията, в районните или просто кротко си се дрогира в междучасията.
Страх ме е да си помисля каква ще е утрешната младеж. След като тези, които трябва да я възпитават, измислиха цинизма „детска дискотека“. Място, където се напиваш, дрогираш, бъркаш си по гащите и куп други неща, само че през деня, и то с позволението на закона.
Дано утрешната младеж да е като Мария. Момичето с библейско име, което спаси шофьор от трагичен инцидент в Стара Загора. Тя също е представител на съвременните хлапета, с малка разлика обаче. Тя е получила възпитание, вменени са й ценности. Вярно, че е глуповата, но пък е с добро и чисто сърце.
За първото вина няма тя и в никакъв случай това не омаловажава постъпката й. Вина има прословутата ни образователна система, за която важна е бройката, за да си вземат заветните около 1200 лева издръжка на калпак. Та същата тази система, която отчасти се изроди до спонсор на заклети пушачи и пристрастени към чашката отчаяни от живота хора, има един доста завиден принос към формирането на днешната младеж. Защото не се промениха децата, те не станаха по-лоши, направиха ги по-лоши. Забравиха да им обясняват кое е важното и ценното в живота. Забравиха, че трябва да им се дават добри примери, а не да се примиряват с това, че материалът ни е калпав. Не, той не ни е калпав, ние си го развалихме сами. И ще продължаваме да си го разваляме, а деца като Мария ще са все по-голяма рядкост.
Ще свикнем да четем всеки ден за поредното убийство, извършено от тийнейджър, за поредния приет в токсикологията хлапак, за поредния малолетен крадец и за поредния представител на днешната младеж, докато не дойде момент, в който дотолкова ще сме свикнали с това, че дори няма да ни прави впечатление.
Няма да ни прави и впечатление, че в днешната младеж ние виждаме себе си, само че в пъти по-лоши, и така, докато днешната младеж не се превърне в една сбъркана константа, която няма как да бъде променена към добро, няма как и да предаде добро на следващите след нея.
Боян Димитров, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар