Връщане на казармата, възкресяване на смъртното наказание и реформа в домашната съдебна система, позволяваща ти с пистолет в ръка да раздаваш правосъдие на всеки непоканен и агресивен гост в дома, имота и тялото ти.
Това са Светата Троица на неродените български референдуми и истинският дневен ред на народните желания. Това са чистите въпроси, за които подписите сами ще се съберат, а избирателната активност няма да е отчайваща. Защото всеки има готов отговор и без подканяне ще го даде, а отговорите не позволяват провинциално делене на геополитически фили и фоби, нито според политическите пристрастия.
Въпросите обаче ще бъдат използвани точно за партийни цели, ако не бъдат разрешени веднъж завинаги или поне за определен период от време. Един ще ви обещава връщане на казармата, после друг ще го повтаря, а останалите ще ги сочат с пръст и ще говорят – не им обръщайте внимание, това са популисти и нищо няма да видите от тях.
Отделни политици или кандидат-политици и цели партии могат да бъдат обвинявани в популизъм, но цял народ не може. Още повече, че на този народ му откраднаха и казармата, и смъртното наказание, без да го питат даже от елементарно възпитание.
И заради това той не може да разчита, че просто ей така ще му върнат ограбеното пак без да го питат.
Този народ го плашат, че при възкресяване на смъртното наказание първата жертва ще бъде България и нейният европейски живот ще приключи. Кой обаче ще издаде смъртната присъда – дали елитите или народите на Европа.
Дали двете все още са един и същи колектив и дали пропастта между тях не се разширява все повече - заради гостоприемния псевдохуманизъм на едните и житейските последици от него за другите.
Дали Европа преди 20 или 10 години е същата като Европа днес – след преживяната арабска пролет и след последното африканско лято. Дали смъртното наказание не качва рейтинга си и дали това не е необратима тенденция. И независимо че тя отвращава безполовите европейски лидери, дали не би вдъхновила народите им, ако поне един народ си го извоюва обратно. Защото не сме само ние – това наказание им го откраднаха на всички народи. Казаха им, че не им трябва и без него ще живеят по-добре и по-спокойно.
Добрият живот обаче така и не дойде, а на всичкото отгоре се задава изключително плашещо бъдеще. Но въпреки това носталгията по стария живот продължава да се крие заедно с полицейските сводки за престъпленията на онези, които вероятно съвсем скоро ще започнем да наричаме афро-европейци.
В тях действително има нещо европейско, защото пристигнаха при нас предварително възпитани с първата ни и фундаментална свръхценност – да бъдат консуматори.
Повече от тях обаче не може да се очаква, защото самото място не го предполага. На него вече не се развъжда друго освен консуматори с различно качество – разглезени до непоносимост или изостанали до първобитност. Но с едно и също убеждение – че държавата им е длъжна, че държавата има към тях архивина, която всеки ден трябва да се изкупува. Всеки ден трябва да задоволява гражданските прищевки и измислени проблеми на едните, докато на другите изплаща социални помощи.
Това състояние още няма име, но му подхожда да бъде наречено Дълг на държавата. То е модерният ерзац на понятието „дълг към родината”, с което някога се обясняваше нуждата от казармата. Но вече няма какво да се обясняваме, защото Държавата замени смисъла на Родината. А с това отпадна и необходимостта да й служиш – вече тя трябва да ти прислугва. Тя трябва да се страхува от нечие недоволство и дори от откровени капризи, докато демонстрира безпомощност да се справи поне с подрастващите бандити.
Някакъв келеш тръгнал да бие старци, друг да им обира пенсиите, трети да раздава улично правосъдие с бокс. Продължавайте така, издънкаджии, и чакайте повиквателна за Бермудския триъгълник, където службата е тежка, но продължителна. Първата си градска отпуска ще получите на осмия месец, но задължително ще излезете с придружител. Защото от преживения гърч и чанч ще сте забравили на червено или на зелено се пресичаше и като едното нищо някой ще ви отнесе.
Само заради този сдържащ ефект си струва да въздишаме по казармата. Иначе с какво друго да плашим начинаещите бандити след като дори не можем да се защитим от тях. И след като мисълта на пиян фатмак е по-ясна от правилата за неизбежната отбрана. Единственото сигурно е, че стигне ли се до оръжие – непременно ще свършиш в съда. Лягаш си вечерта в леглото, идва някой да търси пари под дюшека и ако не му помогнеш да ги намери – сутринта ще се събудиш в ареста. А следващите години не се знае дали въобще ще видиш как изгрява слънцето.
Ако сами не си организираме търсене на отговорите, никой няма да ни разреши въпросите, даже няма да ни питат. Далеч по-вероятно е, пак без никой да бъде питан, да се официализират еднополовите бракове.
Предполагате, че ще има референдум и ще ви позволят да дадете грешен отговор – просто един ден някой парламент ще го гласува в последната минута, без предварително да вдига много шум. А после ще слушаме оправдания за Историята – така искаха Отгоре, нямаше как.
Както искаха и с казармата, и със смъртното наказание.
Дали Европа преди 20 или 10 години е същата като Европа днес – след преживяната арабска пролет и след последното африканско лято
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар