Зима

Зима
Пролет

24 март 2016 г.

500 милиона бежанци

Нещата трябва да се назовават с имената им, а не да им се слагат фалшиви етикети...
 
 Да, толкова са вече бежанците в Европа. 

Това сме всички ние, превърнати в бежанци в собствените си държави от цяла плеяда безотговорни европейски ръководители.    Които не само допуснаха Европа да се превърне в полигон за  тестване на терористични техники и умения, но и  продължават да реагират бездарно, безотговорно и  откровено глупаво на всичко, което се случва. 

Нека само си  спомним какво заяви германското ръководство по повод на  последните атентати в Брюксел на 22 март: да реагираме със  солидарност и отговорност! 

Човек не знае да се смее ли, или да плаче, като слуша това! И то от държавата, обявена за локомотив на Европа. Дето 70 години се бори с комплексите си от Втората световна война, а сега, след като надроби кашата с т.нар. бежанци, ще й трябват още толкова, за да набори и новите си комплекси. Само дето след 70 години от Европа нищо няма да е останало. А може би още след 10. Днес най-разпространено име на момче в Лондон е Мохамед, а в Брюксел – Ахмед.

Само преди дни с Турция беше постигнато споразумение, което с нищо не отстъпва на Мюнхенското съглашение от 1938 година. Тогава, на 30 септември, демократичните ръководители на Великобритания Невил Чембърлейн и на Франция Едуард Даладие подписват съглашение за разпарчетосване на Чехословакия с далеч не толкова демократичните ръководители на Германия Адолф Хитлер и на Италия Бенито Мусолини. Освен предателско, съглашението е откровено глупаво. Демократичните ръководители се надяват така да нахранят звяра и той да се кротне, но само усилват апетита му. В грабежа на Чехословакия бодро се включва и Полша, която след по-малко от година сама става жертва на двойното нападение от страна на Германия и СССР.

След Мюнхен наивният Чембърлейн се връща в родината си и гордо заявява, че е постигнал най-великия мир на своето време (дето ще трае по-малко от година). На което Уинстън Чърчил произнася знаменитите думи: „Сър, вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора, но сега ще получите и войната”. От историята знаем кой от двамата е бил прав. 


Разбира се, никой не се учи от историята. Най-вече от собствената си. Само преди дни ръководството на Европейския съюз сключи съглашение, с което закопа собствените си народи. Европейските лидери за кой ли път бяха пред исторически избор: войната или позора. Изненади нямаше. Избраха позора с плахата надежда, че така ще си купят малко историческо време. Е, видя се, че нищо не са си купили.

Банално е, но трябва да се повтаря, докато в стъклените погледи на тези, които сме си избрали да ни водят, светнат някакви наченки на мисъл. Докато им стане ясно, че политическата коректност е лъжа и че ние сме в разгара на войната. На война действат други закони, военновременни. И още. Срещу нас воюват хора, които не само са от друга вяра. Те са от друг биовид, страхотно мотивирани и готови да умрат за идеите си. Ние вече не сме такива и това може накрая да реши изхода от войната. 


Не смятам, че само ние имаме право на живот на тази Земя. Но смятам, че няма място за нас и за терора. Терорът трябва да се унищожава с всички средства. Да повторя: с всички. А нещата трябва да се назовават с имената им, а не да им се слагат фалшиви етикети. Терорът се бори с антитерор, а не с размахване на плюшки.

В българския наказателен закон ясно е написано, че незаконното пресичане на българската граница се наказва с до 5 години затвор.

Деяние, което се наказва по този начин, се нарича престъпление.


Не нарушение, а именно престъпление. Хората, които го извършват, се наричат престъпници. Те прочие добре знаят, че извършват престъпление, когато по тъмна доба режат загражденията по свещената българска граница. За защитата, на която са загинали безчет български герои.

Кандидатът за поста началник на света, колоритният Доналд Тръмп, иска да изхвърли мюсюлманите от САЩ и да избива заложници. Мисля, че Европа още не се е докарала до там. Но ще се докара. Ако светкавично не разкара от властта онези свои ръководители, които не само доказано не си разбират от работата, но и станаха за смях. Само дето този смях никак не е смешен. 


Както няма нищо смешно във факта, че 500 милиона европейци вече се чувстват бежанци в собствените си страни.



Проф. Михаил Константинов, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар