Десетки пъти ми се е случвало да ми правят забележка, че Facebook не е място да демонстрираш грамотност.
Това е основното оправдание, ако си написал "проз", "четъ", "немога" или изречение от няколко думи с двойно повече грешки. И тук не става въпрос за подрастващи или завършили 8 клас, а за отдавна пораснали хора, от които се очаква да поведат държавата, да бъдат част от гражданското общество, което да ни измъкне от блатото.
Наистина, профилите в социалните мрежи не са бял лист от контролно по литература, но ясно си личи кой колко често е бягал от час.
Едно време ни натякваха как българинът бил много интелигентен, много четял, имал богата обща култура. Такава беше пропагандата, когато начело на държавата бе отруден човек от село, машинистът на България - другарят Тодор Живков. Разни там американчета, германчета и французи бяха "тотал щета", не знаеха с кои държави граничат, а тези отвъд Океана не знаеха, че имат океан. Громяхме ги на тестове и викторини и тихичко се присмивахме колко са прости.
Е, пораснахме, дойде новата дигитална ера. Заменихме писмата с електронна поща, а умностите ни излизат на мига в социалните мрежи.
На маса пустосваме как расте неграмотно поколение, което пише по-добре на английски и е твърде далеч от родната реч "омайна, сладка". Неграмотно поколение, на което ние сме родители. А децата дори нямат щастието да слушат агитатори и да им обясняват какви са велики и умни.
Сега пропагандаторите сме ние, а неграмотността ни надминава и най-песимистичните очаквания. Понеже нямаме време да прочетем една книга, компенсираме със статуси във Facebook. Създаваме си образа на последното интелигентно поколение, видите ли - след нас и потоп. Възмущаваме се на детските простотии, без да съзнаваме, че ние сме виновни за тях.
А ние, великите, използваме нета да си създадем измамен образ. Налага ми се да общувам с много хора онлайн, които за радост срещам и на живо. За мен едни от най-хубавите спомени са свързани с ваканцията на село, при баба и дядо. Когато се обядваше намазана с лютеница филия на крак, за да не изпуснеш играта. Помагал съм и на полето, водил съм на паша крави и овце, дворът ни беше пълен с животни. И ходехме по нужда във външния двор.
Но каква изненада. През последните години от статусите във Facebook разбрах, че в София селяни няма. Всички са родени на жълтите павета и игрите им са преминавали в обсега на Докторската градина. И това те убеждават хора, които дори не си крият акцента. Припомням, че това не са 20-годишни кифли или пъпчиви тийнейджъри, а хора от моето поколение.
Не ги търся в късния следобед, защото мога да им прекъсна чая. Откъде да знам дали не си говорят с Кралицата. По Viber, защото е безплатно.
Разходете се по обяд из центъра на София - кафенетата са пълни. И хората не си говорят, а пускат статуси във "фейса". Псуват руснаци, псуват турци, псуват американци, цитират Хорхе Букай и Умберто Еко, слагат си национални флагчета при всяка трагедия. Je suis са... За всичко имат мнение и никога не са виновни. Защото нищо не правят.
Една от най-големите грешки е да се обобщава и да се изпада в крайности. Може би го направих. Но разочарованията са твърде много, поне във Facebook.
Май с book е по-добре.
Александър Попов, Dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар