Зима

Зима
Пролет

25 март 2016 г.

По следите на едно изгубено поколение

Свикнахме да възпитаваме галеници на съдбата...
 
Спомням си как преди няколко години с мои познати се възмущавахме, когато прочетохме в един сайт, че много от възпитаниците на уж престижния Харвард не знаели коя е столицата на Канада. 

Едва ли не това трябваше да ни послужи като отдушник колко нашите младежи са напред с материала. 

Какво се случи обаче три години по-късно - учениците ни вече оглавяват челните места по неграмотност, само за един срок отпадналите от училище деца са колкото за две гимназии, а скандал между дванадесетокласнички прераства в бой, след който едно от момичетата е в болница. 

Агресията между младежите стана ежедневие и непрекъснато ескалира. Експерти пък все по-често говорят за т.нар. изгубено поколение, заради бездействието на което ЕС плаща все по-висока цена. 

И ето откъде тръгват следите на това поколение. Това са точно тези младежи, които отпадат рано от просветната система. Още повече, че повечето от децата са от семейства, за които образованието съвсем не е приоритет и са неграмотни. 

След това се чудим дали да се смеем или да плачем, когато чуваме как прекръстват Ран Босилек на Рамбо Силек. А това е достатъчно показателно за нивото на подрастващите. Спомням си и как преди време един сценарист публично посъветва децата как да разпознават Иван Вазов и да не го бъркат с Христо Ботев - единият бил с мустаци, а другият с брада. 

Така смехът, който предизвикваха у нас подобни куриози, май се превърна в плач. Най-сетне ни светна червената лампичка, че нещо не е наред, защото вече берем плодовете на собственото си бездействие и безхаберие. 

Картината е страшна - масово подрастващите нямат желание да влизат в клас, смятат четенето на книги за загуба на време, а обидите и побоят за тях вече са единственият начин за разрешаване на конфликти. 

И като гарнитура на всичко това вече се появяват родители, които нахлуват в училища и се саморазправят с учители, само защото някой е направил забележка на отрочето им. Свикнахме да възпитаваме галеници на съдбата. Много родители все гледат да облекчат децата си по всеки възможен начин. Смятаме, че са затормозени от много учене, затова някои майки и бащи свикнаха да извиняват и с лекота отсъствията им. След това пък ги жалим, че ще им е тежко, като работят, затова предпочитаме да си ги издържаме до достолепни години. Дори не разбираме, че така им правим мечешка услуга. Да не говорим, че за повечето семейства скандалите пред децата са нещо нормално. 

Пораженията от всичко това обаче са ужасяващи и те са истории като тази с 16-годишния Ивайло, който простреля с пистолет свой приятел, пребита ученичка в болница или пък 18-годишно момче, починало след побой в центъра на Враца. И всичко това може да смрази кръвта във вените ти. 

И ако нещо не се промени, ще говорим за още едно изгубено поколение.


Яна Йорданова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар