Има в тоя живот странни явления - на снимките от Марс откриха статуя досущ като тая, която лежеше в шадраванчето пред „Феята”, в сто осемдесет и шесто основно училище - въшки по дечурлигата, а сред големите началства - изкатерили се до върха калинки.
Калинката е интересно насекомо - природата така го е направила, че може да лази само нагоре. Сега е пролет, навъдиха се, може да пробвате - вземате една калинка и вместо да я питате излишно накъде ще се ожените, я сложете на някаква клечица. Животинката веднага ще започне да се катери нагоре - към върха, защото знае, че там е кльопачката; калинката, ако не знаете, е полезно същество, защото яде листните въшки.
След като се изкачи до върха, съществото започва да се чуди какво да прави оттук нататък, защото, както би казал министър Големанов, оттук нагоре - небе.
След като оставите известно време шареното дребосъче да размишлява накъде да се отправи кариерата му и да си брои точиците, обърнете клечката обратно - така че онова, което е било връх, сега да отиде най-отдолу. Калинката веднага се съобразява с променената конюнктура, преориентира се, прави завой на сто и осемдесет градуса и полазва към новия връх - защото там според обоснованите й предположения е кльопачката.
Хората не са насекоми, а млекопитаещи, затова повечето си нямат точици и трудно се задържат върху клечица. На клонче - може, само че когато станат прекалено много, клончето обикновено се скършва и ако е нависоко, долу, на земята, става мазало.
Затова най-добре и хуманно е, ако използвате живи човешки същества за подобни опити, да използвате палачинки. Поставяте живото човешко същество в края на палачинката, то се оглежда, ориентира в обстановката и лекичко полазва към средата й, там, където е мармаладът. Търпите го известно време, след което внимателно, за да не стане сакатлък, обръщате палачинката, сядате край масата и наблюдавате събитията. По някое време палачинката се размърдва, изпод нея изпълзява въпросното живо човешко същество, цялото омазано с мармалад, и отново полазва към средата на палачинката - там, където мармаладът е в излишък.
Мармаладът може и да е в излишък, но живото човешко същество е така направено, че не обича да го дели с други. Затова, след като се настани в центъра на лакомството, започва да се барикадира - да не би някой друг да довтаса и да бръкне с лъжичка в завоеванието му.
Ей така - онзи ден двеста и четиридесет загрижени за светлото бъдеще на родната палачинка живи човешки същества изведнъж се присетиха, че палачинката не бива да се управлява - в смисъл контролира - от недоучени хора. Каквото било, било - отсега нататък, за да си зам.-министър или областен управител, вече трябвало да си се изучил поне за магистър.
Какво значи да си се изучил за магистър - това Законодателят с главно „З” не уточнява. Ама хубаво звучи, мама му стара - Магистър Големанов! А? Да му мислят изучилите се за бакалавър. На тях - и бакалия да управляват им е много!
И що така? Значи четвърт век можеше да ни управляват хора, които знаят само да се подписват под документи, написани от някой друг, а сега вече - не може! И какво - бакалаврите да тичат да си плащат за магистратура в някой от петдесетте университета и осемдесетте им филиала, така ли? Къде останаха гражданските права, гарантирани от конституцията - че всеки има право да избира и да не бъде избиран, да бъде началник или да не бъде началник? Ами тия със средно образование - те доживотно ли са обречени да не стават шефове?
И после ще ми плачете за демографския срив - като нямат шанс да станат поне областни или зам. такива управители, какво да дирят младежите в тая държава? Как да не се разбягат по света, като не им се дава шанс в живота!
И на какво прилича това - скоро, както е тръгнало, ще вземат да въведат и имуществен ценз с идеята, че по-заможните няма да крадат чак толкова много.
Спи ли комисията срещу дискриминацията? Добрата новина е, че университети по нашите земи - дал Господ; кеф ти икономика, кеф ти право, кеф ти даже, ако си амбициозен, докторантура по бокс или бобслей - кво му плащаш! Ако си по-търпелив, става и на изплащане - след няколко семестъра почтено отчитане към счетоводството на университета си получаваш тапията. Но ако бързаш, защото нашите днес са горе, а утре отново ще трябва да се катерят към върха на клечицата, може и наведнъж - има си университети, които издават дипломи с еднократни вноски!
Но да не одумваме управниците, несправедливо определяни като калинки. Защо обиждаме нещастното животинче? То кротко си пълзи по листата, пасе си листни въшчици и никому (освен на тях) лошо не прави!
Пък и както мина на първо четене предложението - заварените по върховете на клечиците нямало да се барат. Ще си стоят, ще махат с крилца и ще си броят...
Добрата вест за демографите е, че все още нищо за тая нация не е загубено - младежта може да разчита, че въпреки основното образование, получено срещу триста кинта в брой, което дава право да караш кола, средното, получено срещу петстотин на решилия матурата, което дава право да си държавен служител, и бакалавърската степен, която, както стана вече дума, освен че дава право да управляваш бакалница, все пак дава и шанс да долазиш в палачинката до мармалада и да станеш министър.
За заместник-министър магистратурата била задължителна, за министъра - не! Какво му трябва на министъра освен химикалка, с която да се подписва, и симпатична физиономия, с която да се харесва на електората! Тия работи никое образование не може да ги даде!
Да не говорим за депутатството - министрите все пак са двайсетина късметлии, на които началството е отворило парашута, а депутатите - двеста и кусур! Там шансът е много по-голям! И не се изисква Бог знае какво освен задължителния очен преглед за далтонизъм - да не би да объркат копчетата и да натиснат неправилния от партийна гледна точка цвят. За образованието в конституцията не става дума - сакън, да не се оцапаме пред Европата и да минем за дискриминираща неграмотниците нация.
Да не говорим за това, че за президент има шанс да бъде избран даже и хептен неграмотен индивид - според същата тая конституция единствената пречка пред избирането му е възрастта, (да е додрапал до 40 години), и освен това - да не е в затвора или под запрещение. По-конкретно - да е поне малко от малко у ред. Още по-конкретно - да не си бърка в носа на публични места и да се самообслужва, каквото и да значи това.
Добре, ще разкараме калинките. Знае се, че природата празно не търпи. Какво ще дойде на тяхно място? В природата на мястото на калинките обикновено довтасват майските бръмбари - доста по-едър добитък, който не се задоволява с листата и въшките, а направо ръпа корените.
А какво ще правим, когато еволюцията и естественият подбор на политическата класа ни докара тапирите - направо не ми се мисли. Боже, пази калинките! На тях остана да разчитаме да опазят България.
Румен Белчев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар