И допълва, че от нейните наблюдения сред безработните българи има не малко хора, които по-скоро не си търсят, отколкото да не могат да си намерят работа.
Приготвям се да й противореча, но се сещам, че същото ми каза преди време и позната холандка, според която човек, ако наистина е „закъсал“ за работа, не си позволява лукса да има претенции за вида и заплащането й, а просто гледа да се „захване“ някъде, за да не е твърде дълго време извън пазара на труда и това няма нищо общо с националните особености, а само със степента на нуждата, в която си изпаднал.
Както и за много други неща, и тук става въпрос за гледна точка, която зависи от личния опит на човека, а както е казал един неизвестен мъдрец безработицата е сто процента, ако безработният си ти.
Много от българите, останали без работа могат да изброят достатъчно причини, поради които безрезултатно търсят работа или не намират подходящо място за себе си, и те сигурно са достатъчно основателни. Едва ли някой би оспорил проблемите, с които човек може да се сблъска у нас, не само търсейки си работа, но и след като я намери.
207 безработни българи са станали предприемачи през миналата година с допълнителна подкрепа от държавата. Цифрата не е голяма и едва ли това променя кой знае колко процентът на безработица. Това обаче е броят на хората, които са решили да приемат помощта, а също и риска, произтичащ от желанието да развиваш бизнес на родна почва.
Без съмнение има още много да се желае, за да се почувстваме сигурни за ежедневието си и удовлетворени от труда си, но това, което може всеки от нас да направи, е поне малко да помогне на късмета си.
Камелия Христова, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар