През тази седмица Министерският съвет за пръв път от години даде зелена светлина за модернизационни проекти във въоръжените сили, които би трябвало да генерират някакви съвременни бойни способности в армията ни.
На теория това е добре, тъй като през последния четвърт век военното ведомство на практика имитира инвестиции във въоръжените сили, а всъщност пръска милиарди за заплати, социална дейност и странни лобистки проекти, които в крайна сметка се оказват схема с практически нулев отбранителен потенциал.
Реално погледнато обаче, и този път военното министерство се опитва да похарчи астрономически суми от парите на данъкоплатците, без да намери за нужно да аргументира въпросните харчове, които ще натоварят бюджета на държавата за години, ако не и десетилетия напред.
В демократичните държави планирането на отбраната е дългосрочен процес, който минава през детайлен анализ на стратегическите приоритети, за да се разсеят в максимална степен подозренията в лобизъм и корупция.
Така че това, че и сега военният министър Ненчев просто реши да връчи на българските граждани сметка за 2.419 млрд. лв., е не просто нагло, но и опасно.
Когато искаш да харчиш в аванс всички средства за инвестиции в отбрана за, грубо казано, следващите 12 години, трябва да бъдеш железен в своите аргументи защо го правиш и защо избираш един проект, а не друг.
В противен случай дори претенциите ти да са основателни, миризмата на корупция за пореден път ще е непоносима.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар