Смъртта на любимата жена (Гели Раубал) не прави от Хитлер монах.
Адолф има широк кръг почитателки, с които той не спира да общува. Това са дами в зряла възраст, с които едва ли е имал сексуални отношения както поради разлика във възрастта, така и поради положението им в обществото и страх да не развалят репутацията си. Обаче с Хитлер ги свързват редица куртоазни отношения: харесва им да покровителстват младия политик и да се появяват в обществото в неговата компания. Забавлява ги пламенността на неговите речи и светското му поведение. Хитлер е любима играчка и те му плащат не само със сърдечна привързаност, но и с напълно реална помощ.
Пълен списък на тези покровителки сега вече не може да се направи, но е известно, че сред тях са били Хелена Бекщайн, съпруга на извънредно състоятелния собственик на фабрика за музикални инструменти, княгиня Кантакузен, съпруга на известния мюнхенски издател Брукман, госпожа Фон Лудендорф, благодарение на която Хитлер има достъп до военните кръгове, госпожа Хофман, в чиято квартира се провеждат конспиративните срещи на Хитлеровото движение, госпожа Зайдлиц, с чиито пари първоначално се издава „Фьолкишер Беобахтер”, партийният вестник на НСДАП, и много други.
А със снахата на култовия за Хитлер композитор Рихард Вагнер – Винифрид, го свързват съвсем топли отношения. Тази дама на зряла възраст се ласкае от галантните маниери на Хитлер и смята, че той тайно е влюбен в нея. Хитлер просто обича музиката на Вагнер, а връзката с неговата снаха използва, за да бъде приет във високопоставените кръгове. Нещо повече, книгата „Моята борба” е написана на хартия, която е носела на Хитлер в затвора именно Винифрид Вагнер. Всичко завършва, без дори да започне. Двамата запазили един за друг най-топли спомени, но не повече.
Едновременно с това Адолф е имал още няколко увлечения. Сред тях посочват романа с Хенриета Хофман, дъщерята на стария приятел и „придворен” фотограф. След смъртта на Гели Раубал, виждайки, че сърцето на Хитлер е свободно, тя е търсела неговата благосклонност, но безуспешно. Стараейки се да постигне своето, тя даже е пускала слухове, че Адолф я ухажва. Зсичко завършва твърде благополучно: Хенриета се влюбва в Балдур фон Ширах, любимец на Хитлер, и се омъжва за него. Интересно е, че в борбата за благосклонността на Хитлер Хенриета съперничи на Ева Браун. Впрочем „съперничи” е твърде силно казано. Първо, и двете девойки през този период не са могли да се надяват на нищо, освен да разчитат на общото благоразположение на Хитлер. Второ, бъдещата госпожа Фон Ширах не намира Ева за сериозна съперница и я смята за глуповата.
Ева Браун съвсем не е била глуповата, а напротив, твърде пресметлива. Разбира се, когато се е запознала с Хитлер, е била наивно екзалтирано момиче, но се е стремяла към целта си като никой друг. А целта е очевидна – да плени германец №1, да привлече вниманието му и да се сближи с него.
За пръв път Адолф вижда Ева през есента на 1929 г. във фотоателието на Хенрих Хофман. Ева Браун, която работи там, веднага привлича неговото внимание. Млада, свежа седемнадесетгодишна девойка със скромно и естествено поведение. Тя е получила възпитанието си в манастир и още никога не се е целувала с мъж. Трябва да кажем, че е прието Ева да бъде представяна като някаква глупачка, подкупила Хитлер със своята наивност. Всъщност тя в никакъв случай не е била глупава. В голяма степен това е грижливо създаден имидж. Ева е нелоша актриса, при това в прекия смисъл – тя е играла в театър. Наистина по-далеч от любителски спектакли кариерата й не се е развила, но да се представи наивна привлекателна празноглавка за нея не било проблем.
И до сега не е ясно колко в нейния роман с Хитлер има пресметливост, колко любов, колко екзалтирана привързаност към популярния политик, човекът, хипнотизирал със своите думи и обещания цяла Германия. Но което абсолютно вярно – за завоюването на Хитлер Ева е пристъпила системно. Въпреки че никога не е се е интересувала сериозно от политика, девойката започва да чете вестници, да слуша радио, да ходи на митинги на НСДАП. Трябва да кажем, че бурята емоции около Хитлер е била напълно разбираема. Ние, които сме преситени от политическа активност, с раздразнение и досада гледаме твърде красноречивите и твърде активни политици. Хитлер в наше време едва ли би се ползвал с успех и едва ли би привлякъл толкова внимание. Но в онези времена, през първата половина на миналия век, той е бил необичайно явление. Не е оставял равнодушен никого. Обичали са го, мразели са го, възхищавали са се от него и са го охулвали, но равнодушни не е имало. Цялата тази буря от емоции преминава през Ева. Нищо чудно, че скоро тя е истински влюбена в Адолф, което не я прави по-малко рационална. Браун разбира, че завоюването на една толкова одиозна личност няма да бъде леко.
Хитлер, естествено, не е равнодушен към нея. Хубавичка млада девойка, предана, едва ли би могла да остави равнодушен който и да е мъж. „Няма нищо по-прекрасно от това да възпитаваш младо същество – заявява той, без да подозира, че младото същество вече възпитава него самия. – Девойка на осемнайсет-двайсет години е податлива като восък. Мъжът трябва да умее да наложи върху нея отпечатъка на своята личност.” Той е галантен, целува ръка, говори комплименти и подарява подаръци, цветя и я черпи с бонбони.
На Ева, разбира се, това й харесва. Тя продължава настъплението, като се старае да съответства на представите на Хитлер за женска красота: да изглежда малко по-висока и да придаде по-голяма пищност на бюста си. Като разбира, че предметът на нейното обожание не харесва много умни жени, въпреки че е добре образована, се представя за глупавичка, точно следвайки неговата фраза: „Гениалният човек трябва да избира за жена глуповати жени. Представете си ако имах жена, която да ми сочи как да си върша работата!”
Играта се задълбочава. Хитлер се увлича по нея все повече, става все по-галантен и мил, но не преминава определени граници. По това време той изживява сложния роман с Гели Раубал. Затова, разбира се, се грижи за нея, гледа работата й да върви добре, с желание се среща с нея, но не отива по-нататък. Хитлер свири на пиано, разговаря на отвлечени теми, разказва за себе си, за това как вижда бъдещето, засяга въпросите на мистиката, което по ония времена е модно. Обаче спазва етикета и остава коректен докрай.
Когато романът с Гели завършва трагично, Ева прави следващия ход. Трябва да признаем – рядко грамотен и обмислен. Едва ли за него е била способна глупава девойка, каквато я описват Хитлеровите биографи. Разбирайки какво е означавала за Хитлер неговата млада племенница, Ева рязко променя образа си и започва да играе, подражавайки на Гели. Тя променя даже походката си, да не говорим за начина, по който се облича, за прическата и козметиката. Нейна задача става да изобрази колкото е възможно по-достоверно една по-добра версия на загиналата възлюбена. И Хитлер, както и следва да се очаква, клъвва умело хвърлената въдица. Но не изведнъж.
По същото време Хитлер изживява небивала политическа активност. Той пътува из страната, вербува привърженици, стараейки се да използва присъщото му ораторско изкуство, да направи впечатление на възможно по-голям брой германци. Честно казано, едва ли му е до жени. Желанието му е само да стигне до леглото в края на трудния уморителен ден.
Ева обаче е разбрала това в друг смисъл, че Хитлер е охладнял към нея, и се старае да направи всичко възможно, за да привлече отново вниманието му. За целта тя пише прощално писмо и инсценира самоубийство. Уж е инсцениране, но все пак остава една възможност, че е могла да умре наистина. Хитлер реагира адекватно, както разчита хитрата госпожица, и пристига от другия край на Германия с утешения и огромен букет цветя.
Впрочем до последния момент го терзаят съмнения. Той подробно разпитва лекаря дали това не е инсценировка, но докторът уверил Адолф, че Ева е стреляла сериозно и само по волята на случая куршумът е минал встрани. След това Хитлер вече не се съпротивлява. В разговор с Хенрих Хофман след няколко дни той вече твърди, че Ева без съмнение е направила това от любов към него. Романът се разгаря с пълна сила.
Впрочем целта на Ева далеч не е достигната. Първо, Хитлер както и преди се придържа към позицията: „Моята годеница е Германия!” По това време той говори:
„В сравнение със света на жените, светът на мъжете е много по-обширен. Мъжът е целият във властта на дълга и само понякога се връща в мислите си към жената. Светът на жената – това е мъжът! За всичко останало тя мисли от време на време. Затова пък жената може да обича много по-силно отколкото мъжът. Интелектът в нейния живот не играе никаква роля. Моята майка например сериозно отстъпваше в това отношение на дамите интелектуалки. Но тя живееше за мъжа си и децата, тя подари на германския народ велик син! Щастието на някои държавни дейци е в това, че те не са женени, иначе би настъпила катастрофа. Мъжът е роб на мислите си, над него властват дългът и задълженията! Понякога той трябва да каже: „Не ме интересува нито жената, нито детето ми!” представете си, че мъжът целият е обладан от своите мисли, а жената през това време мрънка: „Няма те при мене…” Мен например жена ми постоянно би ме посрещала с упреци: „Ами аз?...” Освен това е много мъчително да се подчиняваш на волята на жената. Бих добил измъчен и смачкан вид и бих престанал да изпълнявам съпружеските си задължения. Не мисля, че такъв човек като мен някога би се оженил.”
Има още и второ. В самия разгар на романа с Ева Хитлер преживява още едно сериозно увлечение – Юнита Валкирия Митфорд. Вина за това има пристрастието на Хитлер към Англия и второто име на младата жена. Младата аристократка е с крайно десни възгледи и когато пристига в Германия и се запознава с Хитлер, тя изпада във възторг от него. Хитлер също се отнася към нея с дълбока симпатия. Освен че тя е английска аристократка от старинен род, освен че самото име Валкирия привлича вниманието на фюрера, и външността й напълно съответства на най-строгите канони на арийската раса. По-висока почти с една глава от „истинските арийци”, съратници на Хитлер по партия, със светлоруси коси и сини очи, притежаваща развити едри форми, Юнита прави на Адолф благоприятно впечатление. „Кой въплъщава прототипа на германската жена?” – малко учудено попитал той Алберт Шпеер след първата среща с англичанката. Шпеер откровено се забавлява, наблюдавайки как аристократката буквално изпива Хитлер с влюбен поглед.
Увлечението по Юнита едва не струва на Хитлер живота на Ева Браун. Като научава, че има нова съперница, младата жена, измъчвана от неговото постоянно отсъствие и от това колко малко внимание й оказва, увлечен от политическите си занимания, решава да се самоубие. Този път на сериозно. Решава да глътне 35 хапчета. Спасява я по-голямата й сестра, съвсем случайно минала на гости. Тя извиква лекар и се погрижва да бъде съобщено на Хитлер за станалото. Трудно е да се каже колко голямо е било неговото разкаяние, но е факт, че оттогава той всеки ден намира време да позвъни на Ева или да й напише няколко реда.
Междувременно увлечението по Юнита продължава. Съмнително е то да се е развило в нещо по-сериозно. Във всеки случай да се говори за любовна връзка между германския диктатор и английската аристократка, означава да се измисля поредната легенда. Впрочем лейди Митфорд е жена без комплекси, макар и склонна към истерия и в известна степен към „трагедийно” възприемане на живота, така че с увереност никой не може да каже. Но е сигурно, че Хитлер всячески ухажва англичанката и демонстрира постиженията на своя режим, използвайки нейното възхищение за пропагандни цели. За седем години познанство с Хитлер младата лейди става убедена националсоциалистка и антисемитка. Статиите й с антисемитско съдържание напълно могат да съперничат по рязкост с текстовете на Юлиус Щрайхер, а речите, които произнася на партийните митинги, които посещава като гост, са изпълнени с възхищение от всичко, което става в Германия.
Юнита Валкирия Митфорд
Скоро обаче идва краят. На 3 септември 1939 година британският посланик съобщава на германското правителство за обявяване на война. За Юнита това е истинска трагедия. Проблемът е в това, че въпреки привързаността си към хитлеристките идеи тя си остава патриотка на своята страна. Най-горещата й мечта е в нейната страна да се установи режим, подобен на хитлеристкия. Но тя не може да преживее войната на Германия с Англия. Слага в плик прощално писмо, снимката на Хитлер и подарената от него партийна значка, след което отива в Английската градина в Мюнхен и си пуска куршум в слепоочието. Опитът за самоубийство е решителен и неуспешен само отчасти. Като не успява да се самоубие именно в този ден, лейди Митфорд значително съкращава жизнения си път. През 1948 г. тя умира от последствията на този изстрел. Нито един лекар не се наема да извади заседналия куршум в главата й.
След като Юнита изчезва от хоризонта, животът става за Ева по-лек, но тя намира нови поводи за ревност, макар и не с такива печални последствия. Хитлер флиртува със знаменити актриси – Олга Чахова, Лили Дагобер, оказва внимание на много жени. Той обяснява на Ева, че го прави, за да издига авторитета си, да добавя светски маниери към имиджа си. ако Адолф и да е излъгал влюбената в него жена, то не е много. Той, разбира се, получавал огромно удоволствие от общуването с прекрасните дами, но това удоволствие било чисто естетическо. Ева е искала дете от него. Съдейки по всичко, тази тема е била разисквана неведнъж. Но Хитлер бил категорично против и вземал мерки, за да няма досадни случайности. Прислугата се учудвала на огромното количество противозачатъчни средства в аптечката на Ева. Своята решителност той обосновава просто: „От мен би се получил лош баща на семейство. И въобще потомците на гениите рядко наследяват техните изключителни качества.”
Най-близкото обкръжение на Хитлер откровено недолюбва Ева. На първо място поради своеобразна ревност. Хитлер за да смекчи ситуацията, се въздържа публично да общува с нея и спазва известна дистанция. Така тя почти никога не е пътувала заедно с правителствената колона, а е пристигала по-късно в компанията на неговите секретарки. Пред хората се обръща към него с „мой фюрер” и по никакъв друг начин.
Хитлер почти никога не е взимал Браун със себе си в своите пътувания и светски прояви. Изключение прави само визитата в Италия. В отговор на всички молби да я взема със себе си даже в Берлин тя получава следния отговор: „Берлин е греховен Вавилон. Заобикалящият ни свят е мръсен и подъл. Ти си ми твърде скъпа и аз съм длъжен да пазя твоята чистота и непорочност.”
Отчасти той, разбира се, е хитрувал. Проблемът е бил в това, че Хитлер според самия него е трябвало да остава в очите на германците самотен, чист, принадлежащ на цяла Германия, мислещ за съдбините на нацията, а не за себе си. за никакви с една определена, постоянна жена не можело да става и дума. В това направление активно работела имперската пропаганда. На Ева, естествено, това не можело да се хареса и тя се шегувала над това положение. Когато Гьобелс публично заявил: „Фюрерът изцяло е зает със съдбата на нацията и той няма личен живот”, тя се разсмяла: „Оказва се, че аз не съм личен живот!”
Впрочем с течение на времето положението се променя. Ева се премества в Имперската канцелария, а по-късно и в Главната квартира на Хитлер, а висшите чинове на Третия райх, почувствали засилване на нейните позиции, започнали да се опасяват от нея, а тя се почувствала по-свободна. Тя разбрала, че целта вече е постигната и Хитлер вече няма да се раздели с нея. Момичето от фотоателието постига своето и става първата лейди на хитлеристка Германия. Окончателно нейната мечта се сбъдва на 30 април 1945 година, когато тя за пръв и последен път се подписва под официален документ с името Ева Хитлер.
Това, че скоро й се налага да изпие отрова, за да раздели с Адолф не само живота, но и смъртта, съвсем не я смущава.пресметлива, тя превръща целия си живот в шахматна партия и приема този край по единствената причина, че истински го е обичала, независимо кой е бил той, кой е станал и кой би могъл да стане.
Резюмирайки отношенията на Хитлер с жените, може да се каже, че за никаква хиперсексуалност, за каквато толкова обичат да разсъждават представителите на жълтата преса, не може да става дума. Със сигурност могат да се посочат три сериозни романа на Хитлер. Единият от които се разпада от само себе си, другият завършва трагично, а третият – с брак. Останалите негови привързаности не могат да бъдат наречени като нещо друго освен увлечения. Едва ли някой може да осъди или да нарече сексуален маниак човек, който получава удоволствие от общуването с красиви жени, особено ако те го гледат с тих възторг. Това гали мъжкото самолюбие и съвсем не е задължително да завършва в леглото. Различен от нормалното е може би романът на Хитлер с Гели Раубал, защото са били твърде близки роднини, макар че по онова време никой не се е учудвал на брак между братовчеди.
В крайна сметка може да се направи само един извод: в своя сексуален живот Хитлер е бил нормален. Най-малкото не е излизал от рамките на нормата за разлика от много други политици на ХХ век.
Ева Браун и Адолф Хитлер
(Откъс от "Десет мита за Хитлер" на Александър Клинге)
Realzoom.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар