Никола Анастасов превъзмогна влошеното си здраве и се появи на рождения си ден в представление пред публиката на Сатиричния театър. Актьорът навърши 84 години и това стана повод за малко тържество след спектакъла. „Усмивката на Сатирата” даде интервю пред камерата на бТВ:
- Защо решихте точно на рождения си ден отново да излезете на сцена?
- Е, това е изненадата за мен. Аз не знаех, че са предвидили на 22-ри на рождения ми ден, че ще имам представление, не знаех, че и до тогава ще се оправя със здравето, за да играя. Нещо съдба, сигурно, или тарикатлък на някои колеги, викат: „Дайте да се почерпим по случай рождения му ден".
- Толкова много години сте прекарал тук в този театър...
- Цял живот.
- Колко са всъщност?
- Тука 59 само в Сатиричния театър и две - един във Враца и един във Варна. При основаването на театъра от тогава съм актьор и съм много щастлив, че от тогава не напуснах театъра си, макар че ме поканиха в Народния и толкова беше престижно да играеш в Народния, по много причини, но като ме видя Стефан Сърчаджиев, директорът на нашия Сатиричен театър, че отивам при директора на Народния театър, за да уговаряме условията, вика: „Да не си стъпил в Народния театър, връщай се веднага, остани си в тоя театър! Той е твой!"
И аз наистина го превърнах в мой театър и повече не му изневерих. Аз въобще не съм му изневерил, но бях на крачка да вляза в помпозната червена сграда на големите творци, но ето тука съм много по-щастлив.
- Наричат ви „Усмивката". Това е един от прякорите ви, а какво ви кара да се усмихвате?
- Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем за да се радваме един на друг, а смеха както казвам аз е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма. Но той Калоянчев го измисли това „Усмивката на Сатиричния театър".
- Вие защо обичате толкова театъра? Задавал ли сте си този въпрос?
- Много е странен и чуден въпросът ви, защото аз кандидатствах от немай къде в театралната академия, защото другаде не ме приемаха и не бях и гледал театър при това, а само опера. Имах нахалството да се явя и изпълня, и то научих стихотворението „Юноша" на Христо Смирненски за два дни, и на третия се явих. Сега, аз просто съм имал съм късмет, харесали са ме.
По едно време вече пресяване на последен тур изведнъж викат: „Абе, кой го пусна пък това момче"? И професор Филипов каза: „Абе нека влезе, щом е достигнал до тука, значи си има нещо".
И аз влязох в неговия клас и той там каза: „Ей, аз те взех, макар че имаш много кусури. Но нали за това е театралната академия - да превърнем минусите в плюсове! Това, което имаш, разбира се, крив нос, щръкнали уши, нисичък си, дребен, всичко може да се пооправи, ако се превърнеш в един комедиен актьор, в едни характери човешки и ги превъплътиш на сцената и това ще покрие всички твои недостатъци".
Големият педагог Дановски, който стана директор на Сатиричния театър, така ни учи - като е гарга, да е рошава, и ние станахме всички рошави гарги. И ето от тези рошави гарги се явиха куп големи български артисти, които остават за вечни времена.
- Кого помните най-ярко от всички тези артисти?
- Просто ще обидя някой. Те са толкова много и всички са различни - ами Григор Вачков, ами Парцалев, ами Калоянчев, Константин Коцев, Васил Попов, ако започна да изреждам, това са страхотни брилянти, да имаш в спектакъла си такива актьори разностранни неповторими, а и жените...Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, всички, които се научихме на този нов вид театър сега толкова любим и не мога никога да го напусна дори с малка операцийка на корема - пак дойдох и играх.
Сега аз бях страшно изненадан, когато преди два дни стъпих след дълго отсъствие в театъра и видях афиша, „Новите дрехи на краля" и замрях, защото това е, тази пиеса я играхме ние, най-първите актьори на театъра, и там играх моята първа роля. И така се зарадвах, като че аз ще играя.
Но те сигурно си имат свой стил, сега ще ги гледам като излезе премиерата, ще ги гледам и сигурно ще им се радвам, защото всеки носи със себе си нещо ново неподозиращо и неочаквано, така че поколенията се сменят, дано да се запази приемствеността, а иначе таланти Бог дал в България.
- А за собствения си рожден ден какво ще си пожелаете?
- Да мога да изиграя следващото представление пак.
Никола Анастасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар