Между споровете за изборните правила тази седмица парламентът успя да вмъкне в програмата си една важна, но претупана тема - новите членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Депутатите попълниха своята квота в регулатора без дебати, след като месеци наред бавеха избора.
Начинът, по който бяха избрани София Владимирова (предложение на ГЕРБ) и Розита Еленова (предложение на депутатите около Христо Ковачки), както и въпросите около компетентността им като членове на СЕМ отново повдигнаха темата за смисъла от регулатора.
От години медийният пазар се надява в състава на СЕМ да бъдат включвани експерти с доказан обществен авторитет. Хора с рефлекс към чувствителен сектор, какъвто е медийният. Такива, които да реагират навреме, адекватно, независимо и отговорно. И както им е предписал Законът за радио и телевизия - да се ръководят "от интересите на обществото", като защитават "свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и тв операторите".
С много дребни изключения членовете на регулатора обикновено са политически назначения и представляват интересите на партията, издигнала номинацията им. Тази партийна зависимост на членовете на регулатор се мултиплицира и върху избора на генерални директори на БНТ и БНР. Партийно лоялен СЕМ избира и партийно лоялни ръководители на иначе обществените медии.
Не случайно още през 1996 г. Конституционният съд излезе с решение, според което обвързването на партия с номинациите за регулатора е противоконституционно. Нито една власт досега обаче не положи усилия да развие функциониращ и независим медиен регулатор, с компетентни членове, ясни механизми за реакция и прозрачно финансиране.
Тази седмица парламентът превърна СЕМ в уютно място за трудоустрояване на треторазрядна политическа номенклатура и по всичко личи, че такова е отношението му и към обществените медии, които съветът контролира по-отблизо.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар