Обсъжданията и драмите около Изборния кодекс само на пръв поглед изглеждат сложни и объркани.
Всъщност те отварят прозорец към вътрешния двор на държавното управление и това е рядко явление. Българската политика работи в почти пълно затъмнение и, както се видя и от сегашния случай, партийните лидери имат много сериозни причини да се пазят от публичността.
Какво научихме от тази двуседмична политическа оперета?
За част от партиите в управляващата коалиция е напълно нормално да променят изборното законодателство, така че да навредят на други партии извън нея - в случая на ДПС и ДОСТ. Това очевидно беше много по-важно, отколкото правото на стотици хиляди българи зад граница да гласуват и така да запазят една от малкото си връзки с България.
Ако има някакъв проблем с тези партии, той не е свързан с техните гласоподаватели, а със сериозните подозрения за институционализирана корупция. Този проблем обаче не се решава с промени в Изборния кодекс. Вместо борба с корупцията мнозинството сега изглеждаше като да опита борба с конкуренцията.
Плашещо дълго време за партиите в управляващата коалиция беше напълно нормално да променят изборното законодателство, за да попречат на хипотетичното навлизане на нов играч в политиката - в случая Слави Трифонов.
Важните решения в управляващата коалиция се взимат на базата на моментните хрумвания на техните лидери. Няма изследвания за това как ще се отразят промените в законите, няма изслушвания на експерти. Има само къси политически интереси - дребна тактика, която в случая можеше да предизвика криза с много сериозни последствия за години напред.
Вътре в управляващата коалиция дисбалансите са дори по-сериозни, отколкото изглежда отвън. Държавата в момента не се управлява от партии, които имат общи цели, а с дребни договорки от типа "днес ти ще гласуваш за моето, утре аз за твоето". Няма стратегия, няма принципи, има само задоволяване на разнопосочни интереси.
Всичко това няма как да е устойчиво дълго време и с наближаването на президентските избори конфликтите ще се засилват, защото партиите от коалицията ще са и конкуренти.
Единственото положително от тази история е, че в крайна сметка повечето спорни текстове отпаднаха след намесата на Бойко Борисов. Политическата интуиция и общественият натиск подсказаха на премиера, че негативите от приемането на спорните текстове ще бъдат много повече от ползите и в крайна сметка те бяха смекчени.
Това обаче показва друг проблем - ако държавността се крепи на добрата воля на един човек, следващите кризи вече загряват покрай калния терен на българската политика.
Българската политика работи в почти пълно затъмнение и,
както се видя и от сегашния случай, партийните лидери имат много
сериозни причини да се пазят от публичността
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар