През цялата история на ХХ век не може да се намери толкова митологизирана личност като лидера на Третия райх Адолф Хитлер (20.04.1889-30.04.1945).
Митове, легенди и небивалици са съчинявани за него още приживе, а след смъртта му той се превръща в персонаж на много анекдоти, разкази и филми. В този Адолф Хитлер, който ние познаваме днес, няма нищо от реалния човек. Истината в тези представи е по-малко, отколкото измислицата.
Днес вече никого не интересува какъв е бил наистина този човек, един от най-страшните диктатори от миналото столетие. И това не може да не поражда опасения…
„Сексуалният мит” на Хитлер не е един, а цял комплекс от митове, които трудно се побират в една рамка. Дали фюрерът е имал успех пред женския пол? Темата за отношенията на Хитлер с жените е вълнувала и вълнува мнозина. И как става така, че не твърде мъжественият, нисък на ръст, слабичък Адолф е бил секссимвол на цяла държава?! Какво е трябвало да изпитват жените, стремящи се към близост с него, мечтаещи за поне едно докосване от новоизлюпения месия? Защо той, злодеят, чудовището, разпалващо войните, е бил за тях желан и привлекателен. Това дотолкова не се връзва с неговия образ, създаден от военната пропаганда на съюзниците, че поражда маса измислици и слухове.
Да се опитаме да разгледаме всичко едно след друго. Като начало трябва да се каже, че на Хитлер наистина му е вървяло с жените. Те са го заобикаляли през целия живот, грижели са се за него, помагали са му, както и да намира източници за финансиране на неговите мегапроекти, и да завързва делови контакти. Любезен, умеещ да използва обаянието си, да прояви внимание към събеседника, да засегне в разговора нужната тема, да демонстрира разбиране и близост на възгледите. Така че той очевидно ги е привличал. С охота е приемал преклонението и помощта им. В много отношения може да се твърди, че властта му се базира именно на обожанието на жените. Което впрочем дава повод да се твърди, че нацистите са победили на изборите именно благодарение гласовете на жените.
Едва ли някой от политическите дейци през миналия век може да се похвали с такава популярност сред жените като Адолф Хитлер. Той е получавал толкова писма с предложения за физическа близост, че животът му не би стигнал да прочете всичките. Екзалтирани госпожици мечтаели да заченат дете от него. От всички краища на Германия му изпращали многобройни подаръци, изработени грижливо от влюбени в него жени. И макар че по-често това са възглавнички, избродирани със сложни мотиви от цветя, листа и пречупени кръстове, броят на тези обикновени дарове говори за степента на обожание сред по-добрата половина на неговите поданици.
В отношенията си с прекрасния пол Хитлер по-често е сдържан. Това е резултат от строгото протестантстко възпитание. На публични мероприятия обаче той се зарежда с енергията на екзалтираните тълпи от жени. Опиянява го тяхната вълна от емоции. Той създава своеобразен емоционален резонанс и предизвиква у жените истинско физическо желание. Да се сближава обаче с онези, които толкова ярко реагират на неговите думи, на неговия глас и на самото му съществуване, той не бърза. На всички предложения за близост той отговаря с мъглявата формула: „Моята годеница е Германия!”
Изхождайки от това, се правят различни изводи, понякога скандални или фантастични. Историци и псевдоисторици се опитват да обяснят сдържаността и често студенината на Хитлер в половите въпроси с най-различни причини – от последствията на прекаран в детството му сифилис или полученото на фронта раняване до нетрадиционна сексуална ориентация на фюрера. Между другото това различие между външната картина, имиджа и как Хитлер се държи, когато не е пред публика, в частния живот, е напълно естествено. Всички, които са били достатъчно близки с него, отбелязват неговите изключителни актьорски способности. Хитлер отлично умее да създава или да играе образа, необходим в една или друга минута. Пред тълпата събрали се да го чуят и видят жени той би могъл да бъде олицетворение на сексуалността. С генералите прусаци – въплъщение на сухост, пунктуалност и решителност, в обществото на войниците – стар фронтовак, в официална обстановка – копие на собствения си официален портрет. Начело на властта в най-мощната държава на тогавашна Европа е стоял талантлив актьор самодеец, способен да играе всичко.
При това трябва да е ясно, че той е обичал жените. Не че е бил женкар, а просто обичал и разбирал германските фрау, знаел е техните слаби и силни страни, чувствал е техните желания и мечти. Единственият тип жени, който предизвиква у нето отвращение, това са жените агитаторки, жените политици, неуспели да се реализират в личния живот, озлобени и мъжеподобни. Според него този тип жени са породили Първата световна война заедно с революцията. Те носели вина на първо място за ущърба, който са нанесли на мъжкото население на Германия: броят на способните на потомство мъже значително намалял. Като следствие много жени, сублимирайки сексуална енергия, навлизат в политиката, пораждайки отвратително според фюрера явление – комисарши, партийни активистки и революционни фанатички. Националсоциалистите се отнасят към тях с презрение и не ги имат за жени в истинския смисъл на тази дума. „Съдия, войник и кормчия на държавата трябва да бъде и си остава мъжът” – провъзгласява главният партиен теоретик Алфред Розенберг. Хитлер е напълно съгласен с него. „Жената в политиката предизвиква у мен отвращение” – убедено казвал той.
Хитлер обаче разбира, че именно жените са били и остават онази сила, която меко и потайно преодолява мъжката закостенялост и тласка мъжа към подвизи и действия. Хитлер е знаел, че мнозина от привържениците на нацистите, като например генерал Ерих Лудендорф, са били под влиянието на своите жени, без участието на които едва ли биха могли да постигнат нещо в живота. Затова въпреки стремежа да се направи културата в Германия по-патриархална, отчасти даже пасторална, Хитлер е признавал на жените правото на постъпки, излизащи извън рамките на германските три „К” – децата, кухнята и църквата.
Вероятно именно затова той често се обръща към жените, признати майстори в една или друга област. Така главен документалист на райха става Лени Рифенщал, а с построяването на зданията в района на Оберзалцбург се занимава архитектката Герда Троост. Да не говори за германските актриси по онова време, много от които извънредно се харесвали на Хитлер и го привличали.
Жените от провинцията също обичат Хитлер. Главно защото той знае какво искат те и за какво мечтаят. „Те не се стремят към фабриките, към канцелариите или парламента. По-близък до сърцето им е родния дом, милия мъж и куп щастливи дечурлига” – казвал Хитлер и е бил абсолютно прав. Измъчени от безпаричието на следвоенните кризисни години, отсъствието на мъжете, загинали на фронтовете, те гледат на Хитлер като на спасител, който им е помогнал да се отърват от уличната мизерия. А ако им се е случвало да видят фюрера лично, макар и от далеч, той става за тях идеал за мъж, идол. Само си представете, облечен с власт, толкова много направил за страната и за всяка от тях конкретно, изискано учтив в разговорите и ласкав в интонациите, облечен във военна униформа точно като покойния съпруг… не е чудно, че по-старото поколение германки, онези, които са преживели войната и следвоенните години просто го боготворят. Естествено, че те предават това отношение и на по-младото поколение, което в съчетание с добре направената партийна пропаганда не е могло да не се създаде този ефект, за който толкова често се говори в жизнеописанията на Хитлер – ефекта на магнетичното въздействие върху жените.
Личният живот на Адолф Хитлер е къде по-скромен, отколкото е прието да се говори. Нещо повече, може да се каже, че успешният политик не е бил чак толкова успешен любовник. Ако неговите увлечения и романи изобщо са стигали до някакъв резултат, то те не са му носели щастие, защото са завършвали най-често трагично. В този смисъл романът му с Ева Браун може да се смята за най-успешен: той донася на Хитлер поне няколко години относителен душевен мир и нещо, поне отчасти приличащо на семейно щастие.
Какво е ставало в сърцето на фюрера преди Първата световна война ние не знаем. Самият той го премълчава, а спомените на съвременниците през този период не са запазени. За това пък в годините на войната, ако се вярва на колегите историци, той е изживял истински фронтови роман. Борис Соколов в книгата си за него споменава за някоя си Шарлота Лобжуа. Романът с нея продължил през 1916 и 1917 година. „През март 1918 г. Шарлота родила от Хитлер син Жан-Мари, на когото впоследствие дала фамилията Клеман Феликс Лоре, на мъжа за когото през 1922 г. се омъжила. Едва преди смъртта си на 13.09.1951 г. тя съобщила на сина си, че неговия баща е Адолф Хитлер.”
Не се знае тази информация доколко е достоверна. Но името на Шарлота се споменава в мемоарите на фронтовите другари на Хитлер, а що се отнася до сина, възможно е всичко.
След войната в Мюнхен Хитлер е имал кратък роман с Мария Райтер, момиче, което му било фанатично предано. Запознават се през 1925 г. Мария тогава е на 16 години, а Хитлер на 36. Пламенните слова на Адолф дотолкова са увлекли момичето, че след известно време тя вече не може да разбере къде завършват чувствата й към Хитлер и започва вярата в неговите идеи. Дългият период на платонична любов завършва с бурен, но кратък роман. В Мюнхен пристига да учи медицина племенницата на Хитлер Ангела Раубал. Мария веднага е изместена. За момичето това е сериозен удар и тя се опитва да се самоубие, но полумъртва я свалят от бесилото. Скоро след това тя се омъжва, но не престава да обича Адолф. Периодично се появявала при Адолф и оставала да пренощува, но особено развитие романът им не получава.
Много по-известен и при това документално потвърден е романът с Ангела Раубал. Не е ясно кога роднинските чувства на чичото са прераснали в нещо по-откровено и пламенно, но през 1927 г., когато Гели е пристигнала в Мюнхен, тя се е държала с Хитлер извънредно откровено и никак не се е притеснявала от ролята на негова любовница. Съдейки по всичко, романът им по това време е бил в разгара си. Това е периодът, когато може да се говори именно за любов, а не за увлечение на Хитлер. Младата племенница правела с Адолф каквото си поиска. Той се стараел да я съпровожда навсякъде и да бъде с нея неотлъчно. Взимал я със себе си даже на съвещания на партийното ръководство. Нещо повече, Раубал е успявала да направи това, което съратниците по партия са намирали за невъзможно – да накара Хитлер да замълчи и поне за половин час да спре потока си от пропагандистки, пророчески изречения.
Не минава, естествено, и без сцени на ревност. Оказва се, че Хитлер е страшен ревнивец, способен да вдигне безпричинен скандал. Така като повод за ревност е бил възприет лекия флирт на Раубал с неговия шофьор Емил Морис. Той, който като сянка го следва от 1920 г. и говори на Хитлер на „ти”, което е изключително рядко явление, е изгонен от длъжността личен шофьор на фюрера и от всички партийни постове. Хенрих Хофман се опитал като стар приятел да намекне на Хитлер, че такава политика няма да доведе до нищо добро, но получил суров отговор: „Никога няма да допусна тя да попадне в ръцете на някакъв мошеник или авантюрист. Аз обичам Гели и бих могъл даже да се оженя за нея.” Това е един от малкото случаи, когато Хитлер говори за брак, което наистина свидетелства за дълбочината на неговите чувства.
Но Гели не иска да се примири с това, че чичо й толкова твърдо контролира личния й живот, и затова следва поредица интриги, които суровият влюбен последователно ликвидира. Естествено, отношенията на чичото и племенницата стават все по-напрегнати и предишната идилия остава в миналото. Последната капка става намерението на Гели да напусне занятията по медицина и да се заеме с пеене. Хитлер наема за нея двама учители, но това й се струва малко и тя решава да се върне във Виена, за да продължи занятията там. Ревнивият Адолф не може да допусне неговата възлюбена съвсем да излезе от контрол, гръмва скандал, Хитлер тряска вратата, напуска дома и заминава за поредното си пропагандно пътуване из Германия. На следващия ден в Нюрнберг го настига вестта, че Гели се е самоубила, като се е застреляла с пистолета на Хитлер. Фюрерът бърза да се върне, но когато пристига, Гели вече е мъртва. Според медицинската експертиза смъртта е настъпила в средата на предишния ден.
Полицията стига до извода, че става дума все пак за самоубийство, обаче плъзват най-различни слухове. Рудолф Хес например смята, че Гели е била убита и това го е направил някой от съперниците на Хитлер. А Ото Щрасер директно обвинява Адолф, че убиецът е той.
Хитлер изживява смъртта на Ангела много тежко. Много години след нейното погребение той ще каже: „В моя живот само Гели будеше у мен истинска страст. Никога по-рано у мен не е възниквала мисълта да се оженя за Ева Браун. Единствената жена, с която аз бих могъл да свържа живота си, беше Гели.” Хитлер превръща стаята на Гели в почти свято място и забранява да се влиза там.
(следва)
(Откъс от "Десет мита за Хитлер" на Александър Клинге)
Realzoom.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар