От няколко години процесът на либерализиране на пазара на електроенергия в България наподобява мираж.
Изглежда примамлив, вървим към него и тъкмо да го достигнем, той изчезва. Днес в парламента на първо четене влизат за обсъждане промени в Закона на енергетиката, от които зависи цената на тока. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще представи критериите, по които ще се подпомагат енергийно бедните потребители в България в условията на пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Веднага възникват въпроси. Нали десетилетия ни втълпяваха мантрата, че либерализацията води до по-евтини стоки и услуги, а в случая се очаква обратното, та се налага предвиждането на помощи за определени категории българи?
Ще осъществят ли реално предназначението си очакваните критерии за подпомагане, след като се предвижда отстъпка само до 30% (според работен вариант, обявен от министър Петкова) от действително консумираната енергия?
Защо тези 30% не се отнасят и за допълнителните такси в сметката за ток - за мрежови услуги, добавка "задължение към обществото” и други, които на практика представляват половината от таксата?
Защо трябва да има такива такси и добавки, след като говорим за "свободен пазар"?
Какви ще са последиците от подпомагане на уязвимите групи от населението ни с отстъпка върху една втора от сметката им за ток, с фиксирана горна граница?
Какво ще се случи с потребителите, ако надхвърлят посочените количества, като се има предвид, че в работния вариант е предвидено при преминаване на границата социално слабите да заплащат тока по цените, отнасящи се за всички останали?
Не получихме отговори на възникналите въпроси нито от Мария Андонова, ръководител на пресцентъра на Министерство на енергетиката, която не беше открита за коментар, нито от Институт за пазарна икономика, от където експертът по икономика Калоян Стайков заяви, че не е запознат с проблема и не може нищо да каже преди да е приет Закона.
Но има факти, които насочват към доста неблагоприятни виждания, свързани с тези въпроси. Например, според критерии, заложени от Европейската комисия за миналата година, 60% от българите са били енергийно бедни. Сред тях са: хората с тежки здравословни проблеми; възрастните над 75 години, които живеят сами и имат малки пенсии; семействата, които имат деца с увреждания и изискват специални грижи.
Каквито и да са сегашните критерии за уязвимост, изброените групи ще се нуждаят от помощ. Според заявеното от министър Петкова, мерките ще бъдат въведени след като се разработи напълно моделът за либерализация и след съответните промени в Закона за енергетиката. Те ще бяха разгледани днес в Народното събрание.
Реформите се налагат, за да не се стигне до повишаване цената на тока, каза в интервю на "Хоризонт" заместник-председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Предложението за реформа предвижда, освен производителите на ток, вече и Електроенергийният системен оператор, и "Булгартрансгаз" да внасят 5 на сто от печалбата си във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Целта е да не се стига до увеличение на таксата "задължение към обществото", която е част от крайната цена на тока. Ако тази мярка не даде резултат, възможни са още законови промени, предупреди Николов.
Като се има предвид всичко отбелязано до тук, думите му звучат по-скоро като заплаха, отколкото като добро пожелание. Опасността от високи сметки за ток не може да се скрие зад декларираните човеколюбиви намерения на управляващите и обещаната либерализация, която напомня мираж. Заплахата от нови, високи цени на тока си остава реална за огромния процент от българите.
Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар