Зима

Зима
Пролет

29 май 2016 г.

Истината: След бала...

Прегърнете се силно и си пожелайте късмет, защото ще бъде нужен на всеки от вас...

Скъпи абитуриенти,

виждам колко сте щастливи.

Дойде и вашият час да се сбогувате с гимназията.

Така е всяка година, с всеки випуск.

Не завърших много отдавна, от бала ми минаха едва няколко години, но сякаш беше вчера.

И сега като ви гледам със скъпите коли и хубавите рокли и костюми, ми се иска не да ви съдя за избора на дрехи, за това, че сте се веселили на чалга или че не сте качили съученика си в лимузината, а да ви кажа малко за живота след бала.

Като начало - изкарайте празничната нощ наистина незабравимо, защото това ще е последната ви вечер, когато ще бъдете всички заедно.

Независимо дали сте се карали, били и правили мръсни номера в училище, повярвайте, след година, даже след месеци, ще се усмихвате при спомена за всеки такъв момент.

Защото те няма да се върнат.

В деня на бала ще си обещаете, че ще се виждате и след завършването, тайно знаейки, че това няма да се случи.

Ще се прегърнете в кръг и ще се поклащате на песента „Клетва”.

Пак ще се срещнете след 10 години?

Не, няма.

Може би, ако живеехме на друго място...

Място, управлявано от хора, които искат да запазят бъдещето на страната ни.

Място, което не те гони и не те унижава... може би.

Но ние сме горди българи и с тъга трябва да приемем реалността.

Прегърнете се силно и си пожелайте късмет, защото ще бъде нужен на всеки от вас. Дори на тези с „връзките” и парите.

След бала, ще приберете скъпите си рокли и костюми, поляти с вино и какво ли още не, някъде в гардероба за спомен.

Тези от вас, които изберат да останат в България, ще отворят сайтовете за работа и ще видят, че заплатата, която могат да получават е по-малка от цената на тоалета им за бала.

Тогава ще разберете, че цялата организация, тоалети, прически и глупости са без значение.

Завършвате и разбирате, че повод за радост няма. Голяма работа, че сте изкласили 12 години. Трудното тепърва започва.

Ученето при по-амбициозните продължава, но към него се прибавят куп нови задължения.

За едни борбата остава тук, в България, в сайта jobs.bg. Изразява се в поредица от разочарования, дълги стажове по “специалността”, където те карат да носиш кафета, за да може да ти подпечатат бележка, а накрая разочарованието води до  завършека - с табла в ръка в някое заведение.

Защото в България трудно се оцелява, ако си студент и не си сервитьор, барман или танцьорка.

Други избират чужбина, което вероятно е по-перспективно.

Някой от вас ще теглят кредит, за да заминат. В чужбина първите години също ще ви е трудно. На много места не гледат с добро око на българите. Ще ви е трудно да започнете работа. Ще ви наемат някъде „нелегално” и ще ви плащат доста по-малко,  защото сте емигранти.

Перфектният ви английски, младостта и бързината ви, не винаги са достатъчни, за да се уредите с добра работа. А нека не се лъжем - никой не иска цял живот да е сервитьор, например.

Всеки има мечти.

Мечти, които понякога забравяме заради многото задължения и стремежа да оцелеем.

И в такива моменти ще си спомняте за времето в гимназията. Приятелите, купоните, дори ученето ще ви се струва приятно.

В тези моменти ще осъзнаете, че няма да видите съучениците си, събрани на едно място вероятно никога повече, защото всеки е отлетял някъде по света и се опитва да оцелее. Както и вие.

И тогава училището започва да ви липсва, а радостното броене до 12 ви се струва дебилно.

Тогава започва другият живот.

Не искам да ви отчайвам, напротив.

Просто внасям малко реалност в приказката от бала.

А и ви напомням - прегърнете съучениците си, благодарете на учителите си,  следвайте мечтите си и се пригответе...

Няма да е лесно.




 Адриана Аврамова, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар