Директивата му е кратка и ясна – трябва да настаните по страните си два милиона бежанци, защото сте цели 508 милиона охранени европейци.
Трябва да ви е неудобно, че са само два милиона, трябва да ги интегрирате и най-вече да си затваряте устата.
Бройката не подлежи на обсъждане, както дали искате чужди хора, достатъчни ли ви са тези милиони, или и хилядите ви идват повече. Дали има нещо, което ви притеснява в тях, имате ли предварителни условия, които да им поставите, имате ли работа за всички и който не работи – ще може ли да стои и да яде социални помощи.
Забравете, защото не го интересува какво мислите. Той само ви информира и въобще не смята да го обсъжда с вас поотделно. Та вие сте 508 милиона – не може да пита всеки и да излезе на глава с всички.
Той нито е фюрер, нито е дуче, нито е вожд – пази, Боже, от аналогии, пази от сравнения между безличието с каквито и да е личности. Той е председателят на Европейската комисия и името му в момента е Жан-Клод Юнкер. Името му обаче е само досадна подробност като имената на онези 2 милиона, които и без това е ненужно и безсмислено да опитваш да запомниш.
Утре името му ще е различно, както беше различно и вчера. Но безличието пак ще държи високи демократични стандарти, защото при него нищо не е на живот и смърт. То ви налага да сбутате някак в живота си толкова непознати хора, а в замяна не залага и косъм от главата си.
Ако най-мащабният експеримент на краткосрочната интеграция се провали, то няма да си размаже главата в тайния си бункер, нито пък някой ще го беси с главата надолу. Безличието не е фюрер, не е и дуче. То просто ще си вземе резервната торба с пари и дори няма да се крие по дупките. А вие, онези 508 милиона, няма да го търсите - ще търсите къде да се криете самите вие от тези, които сте крили в домовете си, докато са ви лъгали, че се крият от войни.
Днес председателят на Еврокомисията е Жан-Клод Юнкер, утре името му ще е
различно, както беше различно и вчера, но пак ще държи високи
демократични стандарти, защото при него нищо не е на живот и смърт
На безличностите в днешното безлично време им е все едно какво и колко ще оставят след себе си – може да са два, но може и да станат 20 милиона. Все едно, нали местните сте 508 милиона – ще се справите значи с интеграцията. А ако се издъните – вината ще е единствено ваша. Защото бежанците идват в домовете ви с най-голямото желание да се учат, да работят и да строят живота си нов по вашия консуматорски модел.
Бежанците никога за нищо няма да бъдат обвинявани и не могат да бъдат карани да вършат нищо насила. Те имат предварително алиби, осигурено от същото безличие, което изисква да се чувствате без вина виновни.
Осъдени сте на доживотна вина и нямате право дори на последна дума. Колкото да питате – защо войните напоследък редовно не завършват в срок и защо нямат своя Ден на победата. Интересува ни, за да знаем на коя дата в полунощ бежанците престават да бъдат нещастници и се превръщат в най-обикновени навлеци, на които с нищо не сме им длъжни.
Обаче освен фюрер и дуче безличието не е и някакъв шибан вожд, който да дрънка оръжие и да се опиянява от комплексарщини като Деня на победата. Забравете за такъв ден и пази, Боже, да се завърнат дните на подобни личности. Вижте в момента колко добре сме се устроили, колко демократично си живеем и затова съвсем в духа на времето трябва да приемем 2 милиона. И трябва да го направим без въобще да разсъждаваме.
Само да ни спуснат нормата на либералната глупост и ще я изпълним, че и преизпълним, без да задаваме дори технически въпроси – не два, а два пъти по два милиона ще си вземем за къщи. После може да си ги бием в главата, а нея да си я посипваме с пепел, че не сме направили достатъчното, за да интегрираме милионите. Но ние сме си такива - перфектни цивилизационни мазохисти, които за нищо не биха се разделили с великата лъжа, в която живеят.
Великата лъжа, че живеем във възможно най-доброто за човечеството демократично време, че в него фюрери, дучета и всякакви диктатори са невъзможни, а режимите им са обречени. Че никой за нищо не може да те принуждава, в нищо не може да те ограничава.
Разквартируването на тези два милиона нямат нищо общо с принудата. Местните хора сами ги поискаха и като се погрижат за тях, ще поискат нова пратка. Никой не ги е карал насила, даже те сами го предложиха, понеже са добри хора.
Спускат ти квоти колко чужди хора да пуснеш в дома си. Не те питат дори дали имаш място. Назначават те за вечна прислуга на интеграцията. Въобще не се интересуват какво мислиш, а всяка мисъл я третират като престъпление от омраза. Но в крайна сметка нищо няма значение, след като живеем в толкова свободен строй. Нека цял свят да ни завижда за него, нека лъжата да продължи още малко, нека войните никога да не свършват, нека бежанците никога да не се превръщат в досадни навлеци.
Ще намерим място за всички – та ние сме цели 508 милиона и сме много виновни.
Осъдени сме на доживотна вина и нямаме право дори на последна дума, колкото да питаме – защо войните напоследък редовно не завършват в срок и защо нямат своя Ден на победата
Калин Руменов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар