Стилът на предаването много добре подхожда на водещия – монотонната интонация на Йорданов с „драматичните“ паузи между думите, заедно с липсата на каквото и да било друго озвучаване на заден фон създават едно погребално настроение.
И с право – все пак политически труп, поизтупан от нафталина, се занимава 26-та година с громенето на комунизма, както навремето комунистите громяха фашизма.
Това е и единственото нещо, с което аз мога да свържа името на Ал. Йорданов. В зората на демокрацията ловеше дикиш и дори му осигури политическа кариера.
В този ред на мисли, може да се каже, че г-н Йорданов силно се е облагодетелствал от строя – ако го нямаше, нямаше да има и по какво да плюе, нямаше да скача по площадите и никой нямаше да забележи съществуването му. Но няма как човек да се задържи в политиката, ако единствено е вперил поглед в миналото, и, като развален грамофон, повтаря едно и също.
Търсенето на руско-комунистическо теле под всеки новинарски вол е признак на крайно пристрастие и субективизъм, а в конкретния случай дори на вманиачаване и замъглен разсъдък…
Александър Йорданов
Станислав Харизанов, Mejdu-redovete.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар