Когато била по-млада, й казали, че мине ли 40-те, вече няма да снима филми.
За да се противопостави на това проклятие, тя работи колкото е възможно повече. Решителността й се отплаща.
Днес Джоди Фостър има своето място зад камерата. Тя представи в Кан четвъртия си филм като режисьор, “Пулсът на парите” (Money Monster), трилър с участието на Джордж Клуни и Джулия Робъртс.
Освен в киното Джоди Фостър работи и в телевизията, където засне например два епизода от успешния американски сериал “Оранжевото е новото черно”, продуциран от Netflix.
Тя открива за първи път фестивала в Кан през 1976 г. Тогава е на 13 г. и играе проститутка в “Шофьор на такси”.
- Вярно ли е, че майка ви е платила самолетния ви билет, за да можете да дойдете в Кан за “Шофьор на такси”?
- Да, студиото не искаше да плати билета ми. Казаха, че Робърт Де Ниро, Харви Кайтел и Мартин Скорсезе ще пътуват до Кан и това е достатъчно. Майка ми им отговори, че съм единствената, която говори френски. Така че пристигнахме в Кан. Скорсезе и останалите актьори бяха настанени в хотел “Кап д’Антиб” и имаше такъв дебат за насилието във филма, че президентът на журито (Тенеси Уилямс - б. а.) не го харесва, че те останаха там скрити през цялото време. Бях единствената на “Кроазет”, която даваше пресконференции и говореше с журналистите.
Мартин Скорсезе, Джоди Фостър, Робърт Де Ниро и Харви
Кайтел на пресконференцията при представянето на "Шофьор на такси" на
фестивала в Кан, 1976 г.
- Как се отнасяше Робърт Де Ниро с вас?
- Той беше точно такъв, какъвто е и сега. Изобщо не се е променил, като изключим това, че е остарял! Беше много мил, джентълмен, много сдържан, shy. Как е shy на френски?
- Срамежлив.
- Да, ето, той е срамежлив.
С Робърт Де Ниро на фестивала в Кан, 1976 г.
- След този фестивал в Кан през 1976 г. често сте идвали във Франция. Как ви се струва нашата страна през 2016 г.?
- Любовта ми към Франция не се е променила. Вашата страна се е променила и несъмнено за добро, защото средата е станала много по-интернационална. Идват хора отвсякъде, вече няма само французи.
- Бихте ли искали да снимате филм във Франция?
- Би било много трудно, защото френският не е родният ми език. Дори и да го говоря добре, не мисля, че имам достатъчно добър слух, за да ръководя френски актьори. Дори и Луи Мал да успя да го направи с американски актьори.
- Или холандецът Пол Верховен, който тази година участва в конкурсната програма в Кан с “Тя” (Elle), заснет във Франция с Изабел Юпер, Лоран Лафит и Виржини Ефира.
- Наистина ли? Може би има надежда за мен.
- Лий Гейтс, героят, когото играе Джордж Клуни, напомня за Ричард Куест, гръмогласния икономически журналист на Си Ен Ен. Това ли е моделът?
- Ричард Куест е един сред други. Джим Креймър от Си Ен Би Си също е много известен в САЩ, той е източник на вдъхновение. Той е шоумен, който използва всякакви реквизити.
- Не е ли зрителят по-наясно с крайностите във финансовата сфера от филми като “Вълкът на Уолстрийт”, “Големият залог” или “Пулсът на парите”, отколкото от телевизията?
- Възможно е. Финансовият свят е толкова сложен и умишлено усложнен от онези, които определят правилата в своя полза, и филмите, които цитирахте, успяват донякъде да разкрият някои истини. Те са полезни за нормалните хора като вас и мен. Как се казва за конете? Юзди? Да, поемаме юздите.
С Джак О'Конъл по време на снимките на "Пулсът на парите"
- Вие ли тласнахте Джордж Клуни към карикатурния образ, или го възпирахте?
- Заедно постигнахме съгласие за героя му. “Пулсът на парите” е сатира, но американската телевизия често е нелепа и абсурдна, така че нищо не сме измислили.
- Всички мъже герои в “Пулсът на парите” са посредствени или незначителни. Жените са достойни или компетентни. Това феминистки филм ли е?
- Не бих казала, че мъжете са незначителни. По-скоро бих казала, че се борят срещу усещането си за провал. Искат да си възвърнат самоувереността. Това минава през славата или парите. Те виждат разочарованието в очите на жените, които обичат. Намирам тази идея за интересна в живота и в сценария.
Джоди Фостър
"Фигаро", превод: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар