Ако икономическата теория, че конкуренцията ражда качеството, можеше да се пренесе директно във футбола, вероятно английските клубове нямаше да изпускат европейски трофей.
Най-оспорваното и най-добре финансово обезпечено национално първенство обаче отново, както често в последните години, не успя да се пребори за нито един трофей. Нещо повече – осмият в крайното класиране на Висшата лига "Ливърпул" беше последният оцелял защитник на интересите на английския футбол. Накрая обаче не успя да се справи с поредния представител на групата испански майстори на печеленето на купи.
Испанското първенство е далеч по-неконкурентно, а битката за титлата обичайно се свежда до избора "Барселона" или "Реал" (Мадрид). Едва напоследък "Атлетико" (Мадрид) започна по-редовно да разбърква сметките на двата колоса. Но в тази среда всяка година избуяват редица клубове, които успяват да покажат нагледно, че испанският футбол е най-силният в Европа.
Загубата на "Ливърпул" от "Севиля" във финала на Лига Европа беляза 18-ия път, в който испански клуб триумфира над английски в последните 20 сблъсъка между представители на двете футболни нации. В последните 50 двубоя срещу неиспански отбори испанците спечелиха 46. Купата в Шампионската лига следващия уикенд ще бъде решена от двата мадридски отбора за втори път в последните три години. А в последните четири години поне три испански тима стигаха до четвъртфиналите на турнира.
Манчестър е градът с едни от най-силните отбори и публика в Европа, но техните състави не са участвали във финал на европейските турнири от поражението на "Юнайтед" от "Барселона" през 2011 г. Лондон успя да изпрати само "Челси" на европейски финал. От 2000 г. Испания е била представлявана от 12 отбора във финалите на Шампионската лига и Лига Европа. В последното десетилетие испанските отбори печелят шест от десетте европейски титли, като никой не е печелил повече от четирите на "Барселона".
Може и без много пари
Сравнени по много фактори, Ла лига и Висшата лига са двете най-силни национални първенства в света. Но в същото време са много различни, а детайлите определят успехите на испанците в Европа. Мениджърът на "Манчестър сити" Мануел Пелегрини, който е работил и на двете места, заяви преди две седмици: "Винаги съм казвал, че най-силното първенство в света е Висшата лига по много причини – феновете, организацията. Но най-добрият футбол се играе в Испания. Не е случайно, че "Севиля" спечели две поредни купи в Лига Европа, а испанските отбори като правило се класират за финала на Шампионската лига. Испанският футбол е много техничен и отборите играят добре. Най-добрият футбол се играе там." Като потвърждение на думите му "Севиля" взе купата в Лига Европа за трети пореден път.
Президентът на испанската лига Хавиер Тебас обаче има друго мнение по въпроса: "Ако Пелегрини казва, че Висшата лига е най-мощното първенство в света, то тогава той е прав. Това е просто въпрос на математика. Но аз не мисля, че е най-доброто. Според мен футболът е баланс между икономически и спортни резултати и в това отношение първенството Испания е най-силното в света."
В това отношение доминацията на "Реал" и "Барселона" са колкото потискащи за външния зрител, толкова и стимулиращи за останалите отбори. Те вдигат високо летвата и другите се опитват да я следват. Понякога гостуването на стадиони в Италия, Германия или Англия не може да се сравни с изпитанието на "Сантяго Бернабеу" или "Камп ноу".
Парите обикновено са важен фактор във футбола и всеки испански клуб се притеснява от нарастващите възможности на английските отбори. Докато клубовете от Висшата лига ще разпределят 5.1 милиарда паунда за три години, през декември Ла лига успя да реализира най-добрата си сделка за продажба на телевизионните права за 2.65 милиарда евро. Но пък в Испания умело доказаха, че финансовите възможности понякога не са най-важният фактор. Приходите на "Атлетико" от 187 милиона евро от миналия сезон са в пъти по-ниски от тези на "Реал" и "Барселона", но въпреки това отборът на Диего Симеоне успешно се конкурираше с тях не само в първенството, но и в Шампионската лига.
Испанците обаче вярват, че парите са и проблем. Те правят клубовете лениви, защото смятат, че вместо да си произведат играчи, могат да си ги купят. Т.нар. манталитет "Идалго" обаче е достъпен за малцина в Испания. Те са принудени да търсят други варианти за оцеляване. Това ги прави по-изобретателни и производителни. Средата на недоимък и ограничения доведе до намаляването на данъчните задължения от 643 милиона евро през 2012 г. до 238 милиона евро, без да страдат успехите.
"Това показва, че работата на ръководителите и треньорите в Испания е изключителна. Трябва да отдадем заслуженото на президентите и футболните директори, които са отговорни за тези постоянни успехи", заяви Тебас.
Шанс за талантите
Мнозина експерти смятат, че успехите се дължат на плеядата качествени наставници, които израснаха изключително много в последните години. Триумфът на "Севиля" беше изграден Унай Емери, който пое кормилото през 2013 г. и оттогава налага свой почерк върху играта.
"Интересен аспект на испанския футбол е неговата пъстрота, породена от новото поколение треньори. Ла лига е калейдоскоп от стилове, което е необичайно за останалата част от Европа. Сензационно е, че испанският футбол със своите организационни проблеми се трансформира в идеална лаборатория за отбори за европейските турнири", написа журналистът от вестник Marca Сантиаго Сегурола.
В тази палитра от футболни цветове ясно могат да различат отделните стилове на отборите. "Барселона" е все така подвластен на стила "тики-така", но "Атлетико" се конкурира на базата на отборната физическа игра и желязната си защита. "Реал" (Мадрид), "Севиля" и "Виляреал" залагат на смъртоносната контраатака, а "Атлетик" (Билбао) се е специализирал в статичните положения.
"Испания се откъсва от останалите в Европа, защото от дълго време съчетава най-добре влиянието от Южна Америка и Европа и разполага с най-добрите треньори", добави Афредо Релано от вестник AS.
В същото време испанските клубове продължават да залагат на своята организационна структура. Треньорите се занимават със спортно-техническата страна, а над тях действат спортните директори, които имат грижата за трансферите и управлението на останалите важни процеси. Неслучайно през последните години "Ливърпул" и "Барселона" се опитваха да привлекат футболния директор на "Севиля" Мончи, който показа как може да се извлече най-доброто от по-слаби първенства като Португалия, Франция, Украйна или пък от по-нискоразредните испански отбори.
"Клубовете работят вече много добре с академиите си. Като се добави и израстването на треньорите, се вдига като цяло стандартът на отборите на международно ниво", коментира пред AFP националният селекционер Висенте дел Боске.
Наличието на такова богатство от специалисти е и причината английските клубове да се опитват да привличат все повече испанци в редиците си както на терена, така и край него. Няколко от водещите служители на "Манчестър сити" дойдоха от "Барселона" в момент на огромни инвестиции. Сега дори и средните по големина английски клубове имат финансовата мощ да привличат най-доброто от испанския футбол. "Суонзи" взе треньора на вратарите на "Севиля", след като помогна на андалуския клуб да спечели Лига Европа през 2014 г. с дузпи. След един сезон работа, той се върна в Севиля не заради лошо заплащане или условия за работа. Испания просто предлага по-хубаво време и начин на живот.
Играчи, които са продукт на академиите на "Барселона" и "Реал", предпочитат първо да отидат в други испански клубове. Там те успяват да развият качествата си и да направят име, преди да поемат към други първенства. Това до голяма степен запазва испанския дух на отборите, които може невинаги да са перфектно организирани, но имат своя идентичност. А тя понякога е по-силна от всякакви фактори на футболното поле.
Доказаният майстор на Лига Европа "Севиля" доминира три поредни години
Георги Филипов, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар