Есен

Есен

7 май 2016 г.

Отворено писмо до Елена Хамбарджиева и сходни трИКови протестъри

Вие не живеете нашия живот, но си позволявате да го регулирате заради частен казус с безпардонното самочувствие на специална селекция, каквато не сте

Госпожо Хамбарджиева!

Гледахме ви в Шоуто на новия кандидат за политически играч и се чудим: що за човек трябва да сте, за да изречете толкова лъжи за три-четири минути?!

Как не ви стана неудобно да говорите от името на два милиона българи зад граница, от които вероятно не познавате повече от 100?!

Казвате, че отношението към вас не е справедливо, защото задграничните българи инвестирали в българската икономика. Телевизионерите много си падат по това клише, но ние искаме да разберем и съдържателната му част. В състояние ли сте  да цитирате (по Търговския регистър) колко от работещите в чужбина  инвестират в България? Надяваме се, че под „нивестиция” не разбирате парите, които изпращате за близките си, и които те харчат за собствени нужди, а не за общото благо.

Вие самата в какво сте инвестирала, на колко българи сте дала работа и препитание – имате собствена биоферма в България, завод, фризьорски салон, строителна фирма и пр., внасяте ли данъци и здравни и осигуровки на вашите служители?

Казвате, че новият ИК ви възпрепятства да упражнявате правото си на глас. А дали сте поглеждала статистиката да видите колко от тези 2 милиона гласуваха на извънредните парламентарни избори през 2013 и  2014 година?!

2013 година – за ДПС и НПДС са гласували общо 63 159 души, за българските партии около 47 000 души.

2014 година –   за  ДПС – 60 000 гласа, за останалите партии – 78 000 гласа.

Този резултат можеше да бъде различен, но живеещите в САЩ и  Европа българи не поискахте същия брой секции като в Турция,  въпреки че ИК на Мая Манолова ви позволяваше при 40 подадени заявления да откриете секция и в Антарктида.

При следващото си телевизионно участие непременно засегнете и този въпрос – как уплътняват изборния ден  негласуващите български граждани зад граница – ходите за гъби, на пикник, на кино, на шопинг, на църква или прекопавате доматите в задния двор на къщите си, за да спестите някой лев от храна?

Ние, „аборигените”, можем да ви дадем отговор защо гласуваме или не гласуваме, но вашите мотиви са ни неизвестни. Но твърдите, че сте неравнопоставени, правата ви били нарушени, демокрация не ви достига. И на нас не ни достига демокрация, но ние сме тук, не сме избягали. Все някой трябва да остане да продължи българския ген, да създава деца, които няма да говорят български с английски акцент.

Ние, които сме избрали България пред западния свят, знаем, че не е приятно да чакаш с часове пред изборните секции. Но чакаме наред  с вашите родители, баби и дядовци с паркинсоновите ръце, беззъбите усмивки и изкривени от артрита кости.  Случвало се е някой да припадне от умора, случвало се и още по-лошо – някой възрастен или болен да се пресели в небесните селения преди да пусне „свещената” бюлетина в урната. Но не смеем дори да мечтаем за разкриване на допълнителни секции, дори да съберем не 40, а 400 заявления за нова такава. Никой няма да ни обърне внимание, вие също няма да се застъпите за нас. Може би защото, както твърди Цв. Ризова, вие сте елитът на нацията, а ние, живеещите тук, по подразбиране – плебса.

Наистина сме  разделени, но не от някакъв закон, а по светоглед, ценности и позициониране на обществения афиш. Вие сте в заглавието, ние – в дребния шрифт под черта.

Вие си имате президент, печатни издания и Протестна мрежа, омбудсманът ви приема без предварително записване, а ние сме лишени от тези привилегии.

Вас ви показват по телевизора от чуждоземните ви домове, нас ни дават в криминалните хроники, обикновено в ролята на прецакани и жертви.

Вие не живеете нашия живот, но си позволявате да го регулирате заради частен казус с безпардонното самочувствие на специална селекция, каквато, всъщност, не сте. Затова и претенциите ви в нашите очи изглеждат като каприз, като поръчково мероприятие на политици с къс срок на годност, които се чудят какъв повод да измислят, за да се върнат на гребена на вълната.

Но няма да ви наречем „кухи лейки” и „анадолски мисионери”, както ви квалифицират някои наши тъмни балкански субекти по форумите.

Ние искаме от Вас, госпожо Хамбарджиева, да обвържете претенциите си с конкретен ангажимент. Да мотивирате двата милиона, от чието име говорите, да гласуват на следващите избори, за да се сложи най-сетне точка на тенденцията българските турци в странство да определят политическия климат и живот у нас. Така ще спрем да се тревожим заради неоосманиският проект „Велик Туран”, в чиято карта влиза и част от нашата държава.

Ако не сте в състояние да ни го обещаете, върнете се тук, за да теглим заедно хомота на негативните последици от вашите егоистични и нямащи нищо общо със справедливостта и демокрацията щения, но които по всяка вероятност ще бъдат взети под внимание. Така ще ни спестите и нашите разходи за вашия рахат, защото:

1. Ние изработваме пенсиите на вашите родители, а вие работите само за себе си.

2. Ние  плащаме заемите, които правителството тегли.

3. Ние плащаме безплатното обучение на децата ви, в случай , че не сте ги взели със себе си.

4. Ние плащаме заплатите на депутатите, на които вие искате оставки.

5. Ние плащаме всички разходи по изборните ви секции.


6.Ние плащаме и субсидията за вашите гласове. От последното гласуване за парламентарни избори, ние изплащаме всяка година вашите 1 485 000 лева на всички парламентарно представени и няколко извънпарламентарно представени партии.

Сумата може да изглежда дребна, но тя е откъсната от залъка на деца-инвалиди със смехотворна пенсия, от надбавките за майчинство, с които би се стимулирала раждаемостта.

Вашият вот, който ние плащаме, лишава над 3000 пенсионери от празнични надбавки.

Не цитираме тези данни, за да ви вменяваме чувство за вина, или с намерението да оспорим правото ви да гласувате. Но приносът ви към българската държава и общество не е в размер и обхват, че да си позволявате да се вживявате в ролята на суверен и дистанционно да искате оставки, да налагате своите правила. 


Ако живеете далеч от градовете с дипломатически мисии, ще пътувате, така както правим и ние, когато живеем на едно място, а гласуваме в друго. Това е единственият разход, който ще направите, всички други разходи по вашето волеизявление, поемаме ние.

Не е справедливо, но не за вас, а за нас. Затова ще бъде по-етично и коректно да приберете яйцата и плакатите, защото без да сме поддръжници на Валерий Симеонов, и да не одобряваме задължителния вот,  един ден ще ви кажем: „Не се мотайте в собствения ни живот, така като ние не влизаме с маршове и тъпани във вашия”.




Мира Асенова и Н. Зарева, Mejdu-redovete.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар